Джеймс Паттерсон - Къде е президентът?

— Питайте — казах. — Да приключваме с този цирк.

В ъгъла Дани Ейкърс трепна, зашепна на Каролин, тя закима в отговор, но лицето й си остана непроницаемо като на покерджия. На Дани не му допадна моят ответен удар на изслушването — забележката ми за „цирка“. Колко пъти само ми повтори, че постъпката ми е направила „много, много лошо впечатление“ и е дала на Конгреса основание за разследване.

В това отношение не грешеше. Само дето не беше наясно с цялата история. Нямаше такъв достъп до засекретена информация, че да знае онова, което беше известно на мен и на Каролин. Ако го знаеше, щеше да е на друго мнение. Щеше да е наясно каква заплаха е надвиснала над страната ни — заплаха, с каквато никой никога не се беше сблъсквал.

Заплаха, която ме накара да постъпя така, както не ми е и минавало през ума, че ще постъпя.

— Господин президент, позвънихте ли на Сулиман Синдурук в неделя, 29 април, тази година? Само преди седмица? Свързвали ли сте се по телефона с най-издирвания терорист на света?

— Господин председател, както вече многократно казах и както вие би трябвало да знаете, не всичко, което правим за запазването на сигурността на страната, може да бъде огласено публично. Американският народ разбира, че сигурността на страната и външните работи включват множество променливи, множество сложни взаимодействия, и част от работата на моята администрация трябва да остане засекретена. Не защото искаме да пазим тайни, а защото се налага. Това е правото на президента да не разкрива информация.

Роудс вероятно се канеше да оспори приложимостта на това право към засекретената информация. Дани Ейкърс, моят съветник по въпросите на Белия дом, обаче твърдеше, че ще спечеля тази битка, защото в случая въпросът се свежда до гарантирани ми от Конституцията правомощия във външните дела.

Въпреки всичко стомахът ми се сви, докато изговарях думите. Дани също така твърдеше, че ако не спомена това право, мога да се откажа от него. Откажех ли се, бях длъжен да отговоря на въпроса дали по-миналата неделя съм позвънил на Сулиман Синдурук, най-търсения терорист на земята.

А на този въпрос аз отказвах да отговоря.

— Господин президент, не съм сигурен, че американският народ би приел отговора ви за задоволителен.

Господин председател, не съм сигурен, че американският народ ви има за кой знае какъв председател, но пък от друга страна, американският народ не ви е избирал за такъв, нали? Събрали сте осемдесет хиляди мижави гласа в трети избирателен район на Индиана. А дадените за мен гласове са шейсет и четири милиона. Но партийните ви приятелчета ви направиха председател, защото съумяхте да съберете огромни суми за тях и защото им обещахте да получат главата ми като ловен трофей, закован на стената.

Подобни думи май нямаше да прозвучат добре по телевизията.

— Значи, не отричате, че сте позвънили на Сулиман Синдурук на 29 април, това ли казвате?

— Вече отговорих на въпроса ви.

— Напротив, господин президент, не сте. Известно ви е, че френският вестник „Льо Монд“ публикува запис на телефонен разговор, заедно с твърдения на анонимен източник, според които вие сте позвънили на Сулиман Синдурук и сте говорили с него в неделя, 29 април, тази година. Известно ли ви е?

— Прочетох статията.

— Отричате ли написаното в нея?

— Отговарям ви така, както вече отговорих. Няма да го обсъждам. Няма да се включвам в играта „звъннах ли, или не звъннах“. Нито отричам, нито потвърждавам действията, които съм предприел в името на сигурността на страната ни. Особено след като от мен се изисква да ги запазя в тайна в интерес на националната сигурност.

— Господин президент, щом един от най-големите вестници в Европа е публикувал информация за разговора, не съм убеден за каква секретност иде реч.

— Отговорът ми си остава същият — заявих. Боже, звуча като някой кретен. По-лошо дори: звуча като адвокат.

— „Льо Монд“ съобщава, че — вдигна вестника — президентът на САЩ Джонатан Дънкан е уредил и провел телефонен разговор със Сулиман Синдурук, водач на „Синове на джихада“ и един от най-издирваните терористи в света, с цел да бъдат открити допирни точки между терористичната организация и Запада. Отричате ли тази информация, господин президент?

Не можех да отговоря и той беше наясно. Мотаеше ме така, както коте побутва и подхвърля кълбо прежда.

— Вече отговорих. Няма да се повтарям.

— Белият дом не е излизал с никакъв коментар по повод публикацията в „Льо Монд“.