Тери Пратчет: Къде е моята крава?

Всеки ден Командир Сам Ваймс от Градската стража беше вкъщи точно в шест часа, за да чете на малкия Сам, който беше на една годинка.

Шест часа, без значение какво… или кой… или защо…, защото някои неща са важни.

Книгата се казваше „Къде е моята крава?“. Малкият Сам обичаше книгата. Това беше най-предъвкваната книга в света. Тя беше за някой, който си е загубил кравата. И Сам Ваймс беше добър в правенето на звуците.

Историята започваше така:

Сам Ваймс беше добър в блеенето.

Продължаваше така:

Той беше доста добър като кон също.

После продължаваше така:

Той най-много се забавляваше да грухти.

И продължаваше така:

Сам Ваймс умееше да прави и пилешките звуци. Но си каза: „Трябва да си наистина много глупав, за да объркаш пиле с крава!“

Следващата страница продължаваше:

Сам Ваймс обичаше да прави това „Хрууу!“ Но си каза: „Това вече става глупаво. Това не е начина да намериш кравата си!“

Така че той каза на малкия Сам:

— Ако загубиш кравата си, трябва да доложиш това на Стражата, съгласно „Закона за домашните и селскостопански животни (изгубени) от 1809 г.“. Тя ще се задейства с желание и бързина. Твоята крава ще бъде намерена. Ако тя се е представяла за други животни, може да бъде арестувана. Ако си глупав, не търси кравата си сам. Никога не се опитвай да доиш пиле. Това трудно ще проработи.

Малкият Сам намери това за смешно.

И Сам Ваймс си помисли: „Защо все пак детската стая е пълна с играчки на селски животни? Защо книжките му са пълни с мууу-крави и беее-агнета? Той расте в град. Ще ги вижда единствено в чиния! Звукът, който ще издават, е цвъртене от пърженето!

Аз мога да помисля за по-полезна книга. Книга с улици в нея, не поляни. Книга за мястото, където той ще расте.“

Той опита това на следващата вечер.

Започна така:

Малкият Сам се разсмя.

Така че Сам Ваймс продължи:

Малкият Сам каза: „Пфууу!“

Малкият Сам извика: — Гъло!

— Мислъ! — изкрещя малкият Сам, зачервен от смях.

Сам Ваймс започна да скача около него.

— Чух шум. Всичко наред ли е, скъпи?

Сам и малкият Сам погледнаха към вратата. Там беше лейди Сибил, майката на малкия Сам. Тя изглеждаше разтревожена. Също така изглеждаше леко подозрителна.

— Ъъъъ, да, скъпа. — каза Сам Ваймс.

— Няма да го превъзбуждаш, нали, скъпи? — каза лейди Сибил.

— Само му чета от книжката, скъпа. — каза Сам Ваймс.

— Пфууу! — разсмя се малкият Сам. — Дамуго!

Много бързо, Сам Ваймс зачете:

— Добре тогава. — каза лейди Сибил и слезе по стълбите.

Когато чу вратата да се затваря, Сам Ваймс се наведе над креватчето и въздъхна:

— Къде е моят татко? Това ли е моят татко? Той прави: „Арестувам те в името на закона!“ Това е моят татко!