Нино Ричи - Къде отиде тя

— Сигурен ли сте, че сте добре?

— Да. Благодаря.

Подозрението, недвусмислено изписано в очите му, ме изнерви дори повече от току-що преживяния инцидент. Като че ли внезапно бях изгубил всякаква вътрешна представа за това кой съм. За миг си се представих така, както ме възприемаше този непознат, като някакво неизвестно, но безкрайно подозрително същество, като някаква неясна заплаха.

Хванах първия изход от прекалено натоварената днес магистрала и веднага завих на север. Изведнъж ми хрумна да се отбия при моя приятел Майкъл, макар че не се бяхме виждали от есента. Отне ми още половин час шофиране, докато прекося улиците в по-стария квартал на града, а после да изкача наклона, обграден с евтини магазини за мебели и скромни махленски бакалии. Накрая се добрах до неговото предградие. Гледан отдалеч, този остров с ниски постройки, които приличаха повече на летни вили, оформяше съзвездие от дребни блещукащи светлинки, като някакъв защитен купол, надвиснал над долината.

Майкъл излезе до градинската врата, поклати глава недоверчиво и се затътри назад с олюляване, като че ли сега ставаше от сън.

— Отбих се, защото ми беше на път на връщане от университета — излъгах аз.

Телевизорът във всекидневната работеше, но останалата част от нея тънеше в мрак. Нямаше нито разхвърляни в коридора играчки, нито от задната стая се чуваше бебешки плач.

— Влизай. Добре, че се отби, та да се видим най-после.

Предложи ми бира. Последвах го в кухнята. Очаквах да я заваря в окаяно състояние. Но всичко там се оказа изчистено и добре подредено, сякаш само там се очакваха гости.

— Сузи ме напусна — призна ми Майкъл, без въобще да го бях попитал. — Стана преди два месеца.

— О, така ли?

Последва неловка тишина. Седяхме пред бирите си край кухненската маса като двама натрапници, като две външни лица, чието място явно не беше там.

— Какво точно се случи? — не издържах и го попитах накрая.

— Нали знаеш как става. Отначало не обръщаш внимание на признаците, а после се оказва прекалено късно. Тя беше хубаво младо момиче, когато се оженихме и така нататък. Мисля, че е започнала да се чувства опустошена, все едно че никога не е живяла свой живот. Само че за детето е много лошо, пък и за всички останали.

Започна да стъкмява нещо за вечеря, даже малко се попрестара — наизвади какви ли не консервни кутии с храна, след което дойде ред на домакинските съдове. Вършеше всичко толкова предпазливо и внимателно, сякаш се притесняваше да не наруши грижливия ред, царуващ в кухнята. Аз пък неволно си припомних колко пъти през миналата есен тримата бяхме вечеряли тук и как спокойно си отпивахме от домашното вино.

— Мисля да се върна отново в града — заяви той. — Няма смисъл да държа толкова голяма къща като тази. Просто не е за сам човек. Особено след като баща ми побърза да вдигне наема веднага, след като Сузи си събра багажа. Така възприема той тези неща.

Поговори ми малко за плановете си, за това, с което възнамерява да се заеме, за новопридобитата си свобода, ала веднага ми стана ясно, че заминаването на Сузи го е сломило съвсем. Бебето им вече би трябвало да е навършило една годинка — това ми напомни той, като добави, че най-много го измъчва тишината в къщата. Било безкрайно потискащо да се прибере вкъщи и инстинктивно да очаква да чуе бебешки плач, който обаче така и не отеквал в пустите стаи.

— По едно време тя повика майка си да помага, да се грижи за бебето, докато Сузи е на работа. Но ние с майка й не се погодихме. Аз все не се разбирах както с нейното семейство, така и с моето, впрочем. Имах чувството, че се превръщам в някакъв парий, който е отритнат от всички.

Баща му, макар че така и не одобрил брака му, станал още по-неразговорлив след раздялата на Майкъл и Сузи. Такъв си бил той открай време, обясни ми Майкъл. Преди двадесет години дори лишил от наследство по-голямата сестра на Майкъл, понеже забременяла извънбрачно. Тя накрая се омъжила и си намерила съвсем прилична работа, а освен това родила още деца. Ала през всичките тези години баща й нито веднъж не й проговорил.

— Трябва сам да го преживееш, за да можеш да го проумееш. Какъв мозък трябва да притежаваш, за да отхвърлиш тъй безжалостно едно от децата си. Но с нас беше малко по-различно: преди две години със Сузи заминахме за Италия и там се случи да се заговоря с една старица, която ми разказа, че майка ми вече била бременна със сестра ми, когато се омъжила. На всичкото отгоре до мен стигнаха и клюки, че сестра ми не била от баща ми. Всичко тогава започна да придобива смисъл, макар и дълбоко налудничав. Само като си помислиш, че през целия си живот не сме подозирали тази истина. Дори и сестра ми не знаеше.