Нино Ричи - Къде отиде тя

— Отиде в библиотеката — отвърна ми Елена. — Или поне така ми каза.

— Какво искаш да кажеш с това?

— Ами тя ми заяви същото и вчера.

— Решихме да се поразходим с колата.

— Да, същото ми каза и тя.

Усетих как ме обзема пристъп на параноя.

— Само й предай, че съм се обаждал.

Но до късно вечерта тя не ми се обади. Излязох навън и след няколко минути енергично ходене се озовах в началото на нейната улица. Приближих се към къщата. Видях през предния прозорец Елена, седнала зад бюрото си. Силуетът й ясно се очертаваше на фона на светлината, хвърляна от лампата на бюрото. Докато седях и гледах, Рита се появи от своята стая и се облегна на вратата, за да поговори с Елена. От мястото, където се спотайвах, можех да съдя за това какво става там единствено по жестовете на двете момичета. Все едно че гледах ням филм. Рита говореше, усмихваше се, правеше съответните жестове, леко смутена от емоциите си, докато аз се опитвах да надзърна в нещо скрито, нещо тъмно в нея, в някаква част от нея, за която аз нищо не знаех и не бях наясно какви сили бушуват там.

Накрая се прибрах в квартирата си, но първото, което сторих, бе да й позвъня.

— Опитах се да се свържа с теб — обясни ми тя. Все още в интонацията й се долавяше някаква интимна нотка. — Но ти не се обади и си помислих, че си излязъл някъде.

— Да, реших да се поразходя.

Предложих й да се видим следващата вечер. Вече бяхме стигнали прекалено далеч след това, което се случи край Ниагарския водопад, след чувствата, които се породиха между нас. Мислех си, че това чувство ми е изглеждало оправдано само през онези няколко минути, докато е траело, че се е появило от нищото и че после пак се е върнало там.

От мига, в който тя се появи в апартамента, двамата бяхме доста смутени. Неловко се отдалечихме от входната врата, след като тя си свали палтото. Каквото и да предприемех, ми изглеждаше неподходящо. Тя беше облечена както се обличат младите момичета за първа среща, с найлонови чорапи, пола с кремав цвят и бяла копринена блуза. И двамата изглеждахме някак си неподготвени за това, което се случваше.

— Не мога да остана дълго — предупреди ме тя. — Защото вече е краят на семестъра и така нататък.

Отидох в кухнята да приготвя кафето. Мимоходом я погледнах, докато Рита седеше сковано в креслото във всекидневната, сякаш очакваше нечие порицание.

— Ако искаш, имам и вино — опитах се да поразчупя неловкостта, макар и доста глупаво.

— Добре. Искам да кажа, ако само това имаш.

Зачудих се дали да донеса кафе, или да сипя вино, или да ги взема и двете и с това да сложа край на колебанията си. Докато сковано ровех в шкафа с чашите и купите, тя се премести в кухнята и седна мълчаливо до масата.

— Как вървят работите с Елена? — запитах аз.

— Всичко е наред. — Обаче начинът, по който погледът й ме избягваше, ми напомни за моите посещения в дома на семейство Амхърст, когато Рита още беше съвсем малка. — Навярно съм преувеличавала. Имам предвид, че тя винаги ме е подкрепяла…

Откъм вратата на противопожарната стълба се чу почукване. Рита ме погледна изплашено, по-скоро със смесица от паника и облекчение.

— Мисля, че трябва да отидеш и да отвориш — обади се тя.

Оказа се, че ме търси Сид.

— Здравей, Вик. — Облечен бе с елегантно черно палто, което никога дотогава не бях виждал на гърба му. — Просто се питах дали не искаш да изпием по чаша.

Погледът му моментално се прикова върху Рита. Все едно че я бе следил тайно още от стълбите, докато тя се бе качвала до моя етаж, за да издебне кога да връхлети из засада.

— Значи това момиче би трябвало да е сестра ти — заключи той, като ми се усмихна закачливо.

И преди да успея да измисля как да го парирам, той побърза сам да се представи и да се присъедини към нашата компания.

— Вино. Много романтично. Имате ли нещо против да остана за малко?

Всъщност отправи този въпрос не към мен, а към Рита.

— Нямам нищо против — отвърна Рита, но ме изгледа колебливо. — Ще отида да донеса още една чаша.

— Не, всичко е наред. Аз ще отида.

После Сид се впусна в галантно кавалерстване на Рита — роля, в която никога дотогава не го бях виждал — доливаше й чашата с вино, не се уморяваше да й засвидетелства вниманието си и да я отрупва с въпроси. Отначало Рита като че ли се притесни и му отговаряше доста предпазливо, ала той постепенно успя да я предразположи. Явно умееше да обезоръжава хората, като създава впечатление, че никой не може да го възприема напълно сериозно, че е някой, когото можеш само да наблюдаваш, докато обаче внезапно се окаже, че той е този, който контролира положението.