Джералд Даръл - Пияната гора

— Как върви работата? — попита Джеки, след като се появи с чашка дългоочакван чай.

— Прекрасно! — отвърнах аз и огледах окървавените си пръсти. — Също като че излежавам смъртна присъда в Дартмур. Бас държа, че каторжният труд е детска залъгалка в сравнение с това, което върша.

Аз продължих да си разранявам ръцете, а Джеки вземаше готовите клетки и с помощта на голяма игла ги обвиваше с чували. Към десет часа същата вечер разполагахме с достатъчно клетки за онези животни, които възнамерявахме да вземем с нас. Клетките се оказаха много леки, тъй като ги направихме само от чували и телена мрежа, но в същото време достатъчно топли и здрави. Те естествено не бяха кой знае колко просторни, но животните можеха спокойно да прекарат двадесет и четири часа в тях. Най-тежка се оказа клетката на Пух, но като познавах разбойническите му наклонности да се вмъква и измъква от клетката, принудих се да използвам за нея дървен материал. Изморени и потиснати, ние едва се добрахме до леглата си.

— Утре започвам да пускам животните — казах аз, когато угасих светлината, и почувствах, че това ще ми бъде много неприятно.

На следната сутрин непрестанно отлагах пускането на животните, но в края на краищата не можех да намеря никакви други оправдания за това забавяне. Първо пуснах тигровия воден бик; неговото крило зарасна напълно и това заедно с отвратителния му характер ме караше да не изпитвам никакво угризение на съвестта дали ще съумее да се погрижи сам за себе си. Измъкнах го от клетката, без да обръщам внимание на силните му протести, отнесох го до края на малкото, граничещо с лагера блато и го поставих на едно дърво. Той остана на клона, заклати се насам-натам като пиян и започна да издава силни и учудени крясъци. Следващата по списък беше Дракула, ибисът с голото лице. Когато я носех към блатото, тя цвъртеше възбудено, но веднага щом я поставих във високата трева и си тръгнах, тя изкряска разтревожено и се спусна след мене. Хванах ибиса с ръце, върнах го отново при блатото и тръгнах обратно към къщи, а той не преставаше да издава истерични крясъци за помощ.

След това се заех с разните видове папагали, които с големи усилия успях да изгоня от клетките. Когато най-сетне сторих това, те накацаха по едно близко дърво, отказаха да се отдалечават на по-голямо разстояние и от време на време огласяваха въздуха със силните си крясъци. Точно в този момент до ушите ми достигна остро и тържествено цвъртене. Обърнах глава и видях, че Дракула се връща в лагера, явно успяла да намери обратния път. Улових ибиса и отново го занесох при блатото, но по пътя срещнах тигровия бик. Запътил се бързо и с решителен израз към лагера, той прелиташе тежко от дърво на дърво. Отпъдих и двете птици към блатото и подгоних черноликия ибис и кариамите. Изпълнен с мъка, аз направих голяма грешка, като пуснах едновременно и двата вида кариами. Преди да се опомня, около мен се разрази истинска буря от перушина и въздухът се огласи от възмутени крясъци — всяка птица се стараеше да докаже своето превъзходство над останалите. Успях да ги разделя с помощта на една метла и да ги прогоня в различни посоки из храсталаците. Разгорещен, развълнуван и малко възмутен, че птиците ми оказват толкова малка подкрепа в отвратителната ми задача, забелязах неочаквано, че папагалите са се възползвали от случая, спуснали са се от дървото и сега стоят върху своите клетки и ме гледат с печални очи, очевидно очакващи да отворя вратичките и да ги пусна вътре.

Реших за момента да не обръщам внимание на птиците и се заех с бозайниците и влечугите. Отделих двата броненосеца, които вземахме с нас и прогоних другите в близката гора. Останалите животни разпръснах в кръг около лагера, с лице към равнината, изпълнен с надеждата, че ще се чувстват добре. За мое най-голямо облекчение държанието на влечугите бе чудесно. Те не проявиха ни най-малкото желание да останат в лагера и забързаха с удоволствие към блатото. С чувството, че съм свършил предостатъчно работа за сутринта аз се отправих към къщи да похапна нещо.

Обедът премина в унило мълчание и веднага след него излязохме навън и се заехме с останалите наши питомци. Онова, което видяхме, щеше да е извънредно забавно, ако не бе изпълнено с толкова много печал.

В единия от ъглите на лагера Дракула, тигровият бик и черноликият ибис се караха за късче изоставена от Пух сланина. Край купчината неизмити съдинки се хранеха триивичестите броненосци и приличаха на оживели гюлета. Около опустелите клетки подобно на часови пристъпяха кариамите, а Тръсниопашко се разхождаше възбудено нагоре-надолу като учител, чийто клас е избягал от час. Папагалите продължаваха да стоят с тъжен вид върху покривите на своите клетки. Само два от тях, очевидно отегчени от очакване, бяха предприели решителни мерки, разкъсали телената мрежа и се промъкнали в клетката. Накацали по напречните пръчки, те ни гледаха с изгладнели погледи и издаваха своеобразно хрипливо ръмжене, с което някои южноамерикански папагали изразяват своето възмущение. Двамата с Джеки приседнахме на един сандък и безпомощно ги огледахме.