Джералд Даръл: Златни прилепи и розови гълъби

Струва ми се, че тази книга се нуждае от кратко пояснение. В нея се описват две отделни пътешествия до вълшебния остров Мавриций, които направих заедно с помощника си Джон Хартли и секретарката си Ан Питърс. Причините да отида там бяха две.

Преди известно време основахме на остров Джърси Тръст за опазване на дивите животни, с цел да подпомогнем някои застрашени видове, като започнем да ги размножаваме в изкуствени условия. Това начинание се оказа успешно, но си дадох сметка, че всъщност животните би трябвало да се развъждат в страните, откъдето произхождат. Съществуваше обаче един проблем, а именно, че в повечето от тези страни няма обучен персонал, който да се нагърби с деликатната задача да отглежда диви животни. Затова тръстът създаде схема за отпускане на стипендии, така че студентите да получават финансова помощ, да се обучават при нас и след това да се връщат в страните си, и да разработват програми за размножаване на диви животни в изкуствени условия. Наш символ беше птицата додо и затова решихме да поставим начало на проекта, като отпуснем стипендия на един студент от Мавриций. Поради тази причина трябваше да пътувам и да съгласувам всичко с правителството на Мавриций. В същото време исках да видя някои от застрашените птици, бозайници и влечуги и да разбера дали по някакъв начин не можем да помогнем за спасяването им. Разказът, който следва, е описание именно на това пътуване.

Когато на човек (особено ако е колекционер на животни) му предстои за първи път да посети непозната част от света, важно е да се направят две неща. Първо, да се осигурят възможно най-много лични срещи с тамошни хора, и второ, да се събере възможно най-обширна информация за това място, независимо колко безполезна е тя на пръв поглед. Един от начините за постигане на второто е чрез контакти с посолството или върховния комисариат 1 1 Страните от Британската общност имат върховни комисариати в Лондон, а не посолства. — Бел.пр. на съответната страна в Лондон. В много случаи се получават отлични резултати и човек се оказва затрупан с карти и всевъзможна литература, съдържаща интересни факти и много дезинформация. В други случаи реакцията не е толкова окуражаваща. Така например аз все още очаквам цялата информация, обещана ми от един очарователен господин от върховния комисариат на Малайзия в Лондон по повод на пътуването ми в тази страна. Пътуването ми беше преди осем години. Така или иначе, реакцията на посолството или върховния комисариат, обикновено дава някаква представа за отношението към живота, което преобладава в съответната страна.

Имайки това предвид, щом окончателно се реши, че заминаваме за Мавриций, позвъних с надежда във върховния им комисариат в Лондон. Отговори ми приятна млада жена с изключително привлекателен азиатски акцент.

— Ало? — каза тя заинтригувано, но предпазливо, без да разкрива телефонния си номер или самоличността си.

— Върховният комисариат на Мавриций ли е? — попитах аз.

— Да — призна тя с нежелание и след известно мълчание, — точно така.

— На Мавриций? — повторих, за да съм сигурен.

— Да — каза тя с малко по-голяма увереност, — на Мавриций.

— А, добре — казах аз. — Вярвам, че ще можете да ми дадете информация, тъй като се надявам в най-скоро време да пътувам натам.

— Да пътувате къде? — попита тя след известна пауза.

Знаех, че Мавриций е доста далече и все пак ми се стори, че това е прекалено. Както и да е, това бе първото ми запознанство с очарователната нелогичност на живота на остров Мавриций. В крайна сметка получих от върховния комисариат тънка брошура, в която между другото се съдържаха и някои леко размазани снимки на Мис Мавриций 1967, излегнала се на плажове, които, противно на всичко написано, досущ приличаха на Богнър или Борнмът. Макар и с нежелание трябваше да се обърна за информация към книгите на ранните природоизпитатели и към някои по-съвременни зооложки и географски описания.

Маскаренските острови, от които Мавриций е вторият по големина, са разположени в Индийския океан на изток от Мадагаскар. Със своята площ четиридесет на двадесет мили Мавриций блести с милиони оттенъци на тропическо зеленото — от зелените крилца на водното конче и изумруда до нежнозелената зора и млечнозелените бамбукови филизи. Зеленото се разнообразява от цветя във всички цветове на дъгата, нападали от големите дървета, пламтящи в пурпур като огромни запалени огньове, или пърхащи като крилца на хиляди пеперуди сред тревата, която е зелена, жълта или розова като залеза.