Джералд Даръл - Златни прилепи и розови гълъби

Мавриций бил образуван в зората на света, когато вулканите все още изригвали и разпръсквали огън и лава. Поредица от трусове и конвулсии изтръгнали острова от морското дъно и го издигнали към небето; горещата скална маса пламтяла и се топяла; циклони, приливи и отливи, ветрове и порои я разяждали и моделирали, силни земетресения я разтърсвали и оформяли в причудливи планински вериги; крехките скали се трошали, сякаш готвач биел белтъци и с върха на вилицата си разпръсквал гъстата смес като чудати планински върхове. Така се появили странните форми на планините на Мавриций — миниатюрни планини, всичките под 1000 м., но характерни и уникални, сякаш рисувани от Дали или пък внимателно подбрани за театрален декор. По-късно безбройните като звезди коралови полипи образували около острова защитен слой и създали лагуната, която го огражда като крепост с ров.

Постепенно с образуването на почвата се появили и семена — носени от морето или от вятъра, и пуснали корени в меката и богата вулканична пръст, напоявана от множество реки. След това с блуждаещи ветрове пристигнали птици и прилепи и, подобно на корабокрушенци върху салове от клони и лиани, костенурки и гущери от други земи. Харесало им мястото, където се установили, и постепенно в продължение на милиони години потомството им придобило свои уникални, срещащи се единствено на острова черти.

Така се появили птицата додо и големият черен безкрил папагал. Костенурките ставали все по-големи и по-големи, докато достигнали размерите на фотьойл и тегло от над 1000 кг; гущерите се съревновавали по странните си форми и всевъзможни цветове. Поради липсата на хищници — изключение правели само вид бухал и един малък керкенез — животните не развили защитни механизми. Птицата додо спряла да лети, надебеляла и започнала да ходи с клатушкане. Също като папагала виела гнездата си на земята, тъй като се чувствала в безопасност. Нищо не смущавало бавния, праисторически живот на костенурката. Единствено бързите, блестящи гущери и златооките гекони трябвало да се пазят от ястреба и бухала.

Върху тази песъчинка вулканична пръст, заобиколена от огромния океан, бавно и предпазливо възникнал един завършен, уникален и мирен свят. В продължение на стотици хиляди години съвършено неподготвен той очаквал унищожителното нашествие на ненаситни животни, пълчищата от хищни зверове, предвождани от най-страшния хищник на света — homo sapiens. Заедно с човека дошла и цялата му свита — кучето, плъхът, прасето, както и другият най-голям хищник — маймуната.

За невероятно кратък период от време множество уникални животински видове изчезнали — птицата додо, големият черен безкрил папагал, гигантската сухоземна костенурка на Мавриций, последвана от костенурката от остров Родригес и странната птица солитер. Изчезнала морската крава, която преди обитавала рифовете, и от уникалната и миролюбива фауна останали единствено няколко вида птици и гущери. Те обаче, заедно с остатъците от праисторическия лес, са подложени на големи изпитания. Мавриций е не само едно от най-гъсто населените места на земното кълбо. Не само кучета, котки, плъхове и маймуни, а и много други живи организми били пренесени тук по характерния за човека необмислен и опасен начин. Така например има двадесет нови вида птици, включително вездесъщото домашно врабче и наперената, властна индийска мейна. Срещат се мангустата с лъскава козина и смъртоносна захапка, както и не така опасният, но при все това безполезен танрек — мадагаскарско насекомоядно животно, наподобяващо таралеж. Освен това били пренесени растения и дървета като китайската гуава, дивите малини, използвания за жив плет лигуструм и много други, които избутват и задушават местната растителност. Поради всичко това може да се каже, че характерните за Мавриций уникални флора и фауна са на косъм от изчезване.

Каквито и опасения да съм имал след контактите с върховния комисариат на Мавриций, установих, че макар и отдалечен, островът не е нито неизвестен, нито недостъпен. След няколко дни Air France, които организираха чудесно цялото пътуване, ни пренесоха през половината свят; привлекателни стюардеси ни обградиха с лукс и задоволиха всичките ни прищевки до такава степен, че на двамата с Джон Хартли не ни се искаше изобщо да напуснем самолета и да се озовем в света отвън. Но щом съзряхме острова, обхвана ни онова вълнение, което винаги завладява човек при неочакваната перспектива, да изследва нова земя. Зелен, изпускащ струйки дим, с планини, обагрени в синьо и виолетово, островът лежеше като гигантски скъпоценен камък в пеперудено син обков, обгърнат от бялата пяна на рифа и изложен върху тъмносиньото кадифе на Индийския океан. Докато нашият дебелокож самолет тромаво се приземяваше, можахме да огледаме зелените островчета в рифа, снежнобелите плажове, квадратните ниви със захарна тръстика, които наподобяваха зелена карирана покривка, разстлана върху всеки достъпен участък равна земя до самите подножия на причудливите планини. По ирония на съдбата ние, безкрили бозайници на борда на една от най-големите летателни машини в света, се приземявахме върху останките на една от най-странните безкрили птици на земята: „гробищата“ на птицата додо, където са намерени костите, на които дължим информацията си за нея, се намират точно под асфалта на летище „Плезанс“.