Джералд Даръл - Златни прилепи и розови гълъби

Вратите на самолета се отвориха, обгърна ни топъл благоуханен въздух и ярките тропически цветове ни заслепиха. В Англия беше валяло сняг, така че бяхме облечени дебело; усетихме пот да избива по телата ни и на неудобни струйки да се стича по гърбовете и гърдите ни. Минахме през митническия контрол за минимално време благодарение на един прекрасен господин с благозвучното име Лий Еспиталие Ноел и с такъв очарователен френски акцент, че до него Морис Шевалие би звучал като кокни 2 2 Кокни — лондонски диалект. — Бел.пр. (разбрахме, че семейство Ноел били над двеста души и затова престанали да си пращат подаръци за Pere Noel 3 3 Pere Noel (фр.) — Дядо Коледа. — Бел.пр. ).

Тук установихме и едно от многото нелогични неща в Мавриций. Въпреки че е бил английска колония в продължение на сто и петдесет години и все още е част от Британската общност, въпреки че в училище се преподава английски като официален език, на острова всички с желание и удоволствие говорят френски. Забелязахме и една странна амалгама от английска и галска култура: при все че движението е отляво и се подават правилни и грациозни като движения на балерина сигнали с ръка, самото шофиране е от самоубийствената разновидност, която френската нация особено обича да практикува.

Нашият шофьор креол караше с убийствена скорост по пътя, от двете страни на който растяха захарни тръстики с нежни розово-сини стъбла и яркозелени листа, през села с ламаринени и дървени къщи и тълпи от жени, облечени в пъстроцветни като пеперуди сари, наобиколени от кучета, кокошки, кози, гърбави крави и възбудени деца. Над всички села се носеше благоухание на плодове и цветя, пламтящите цветове на бугенвилията ги обгръщаха като шал и над всяко село се извисяваше гигантска индийска смокиня, сякаш стотици грамадни черни разтопени свещи със зелени пламъци от листа бяха изплели великанско покривало.

Наслаждавах се на надписите, край които минавахме — „Мистър Тин Чук Чук“ бил лицензиран да продава алкохол и тютюн; „Във и за“ (допуснах, че в заведението и за вкъщи, а не в зависимост от настроението си); една мистериозна табела сред полето от захарна тръстика гласеше единствено и недвусмислено: „Нарушителите“, без да указва дали е предупреждение, или покана. Когато намалихме, за да може стадо грухтящи, обгърнати в облак от мухи прасета да пресече, с удоволствие забелязах, че в селото има и Мистър Ми Ту — часовникар, и Мистър Гънгадин 4 4 Герой от едноименно стихотворение на Р. Киплинг. — Бел.пр. , чийто магазин бе на кръстовище и който в пристъп на азиатска оригиналност го бе назовал „Ъгълът на Гънгадин“. Няма защо да споменавам спретнатите малки табели с надпис „Спирка“ навсякъде из полетата със захарна тръстика под индийските смокини или пък тези, призоваващи „Карай бавно. Пресича училище“. В духа на „Алиса в страната на чудесата“ човек можеше да си представи как теглят голяма дървена сграда на колела, пълна с очарователни дечица, напред-назад от едната до другата страна напътя. Когато преди пътуването разглеждах картата на Мавриций, отделни наименования на места ме бяха очаровали и сега минахме през някои от тях.

Най-накрая замаяни от горещината, часовата разлика и тропическите аромати, заслепени от слънцето и цветовете, ужасени от способността на шофьора да избягва смъртта на сантиметри, пристигнахме в просторния хотел, разпрострял се по протежение на спокойната синя лагуна в горичка от бугенвилия, хибискус и казуарина 5 5 Дървета от рода Casuarina, характерни за Южна Азия и Австралия. — Бел.пр. , над който като странни миниатюрни Алпи се извисяваше планината Льо Морн. Тук ни посрещнаха с кротка и мудна любезност и ни разпръснаха по съответните стаи, само на тридесетина метра от които морето примамливо шепнеше на белия плаж.

На следващия ден отидохме да се запознаем със семейство Макелви в резервата „Черната река“, където беше организирана програмата за отглеждане на диви животни в изкуствени условия, спонсорирана от Международния съвет за защита на птиците, Световния фонд за диви животни и Зоологическото дружество на Ню Йорк. Дейвид и неговата привлекателна съпруга Линда ни посрещнаха сърдечно и започнаха да ни разказват за опитите и премеждията по откриването и залавянето на екземпляри от единствените останали тридесет и три розови гълъба и осем керкенеза — едни от най-редките птици в света — на територия с площ колкото Хемпшир, покрита с гъст лес. Цяло чудо беше, че Дейв изобщо бе имал някаква сполука. Той беше симпатичен тридесетина годишен мъж с тъмна коса и сини очи, които излъчваха ентусиазъм. Леко носовият му глас беше малко по-висок от необходимото, сякаш насочен към публика в дъното на залата. Говореше с естествената духовитост и красноречие, които правят речта на американците с чувство за хумор една от най-смешните и цветисти в света. В случая с Дейв този бърз и остроумен говор, осеян със суперлативи както далматинец с петна, беше допълван от една изключителна способност за имитиране, така че той не само разказваше как гълъбите прелитат, кацат и гукат, но и ги наподобяваше така сполучливо, че човек сякаш наблюдаваше всичко на живо.