Джералд Даръл - Пияната гора

Останалите наши любимци — Кай, Фокси и Пух наблюдаваха отношенията ни със Сара и ни ревнуваха от нея. Един ден, както се въртеше безцелно из лагера, Сара се насочи към мястото, където беше привързан Пух. Кай и Фокси я следяха внимателно, изпълнени с надеждата, че най-сетне ще си получи заслуженото. Пух стоеше безстрастен като същински Буда, поглаждаше корем с розовите си лапи и следеше замислен приближаването на Сара. Изпълнен с коварни замисли, той изчака, докато мине край него, наведе се напред, хвана я за опашката и се опита да я ухапе. На външен вид Сара изглеждаше бавна и глупава, но от нашите вечерни игри знаех, че когато пожелае, може да прояви много голяма сръчност. Така и стана. Сара мигновено се обърна и тресна силно и много точно Пух по главата. Той изненадано изпръхтя, побягна и се скри в своя сандък. Подушила кръв, Сара не искаше да изостави толкова лесно своя противник. Козината й щръкна, тя се завъртя в кръг с вдигнат във въздуха нос и се опита да определи накъде изчезна Пух. Зърнала неясно сандъчето, тя започна да му нанася свирепи удари, а Пух стоеше разтреперан от страх в него. Фокси видя, че Сара се приближава към него и побърза да се скрие зад един храст. Кай се настани самодоволно на върха на своя кол и започна тихо да бърбори на себе си. Минавайки наблизо, Сара забеляза Кай и понеже все още се намираше в лошо настроение, реши да му даде добър урок. Тя подскочи нагоре и му нанесе няколко ъперкъта. Колът се заклати застрашително, а Кай се държеше с последни сили на върха и крещеше с цяло гърло за помощ. Едва когато колът се наклони почти до земята, а Кай изпадна в същинска истерия, Сара реши, че е пълен победител и тръгна да търси нещо за прегръщане. От тогава никой от тримата не посмя да й направи какъвто и да е номер.

Птиците единодушно ненавиждаха нашия малък мравояд. Според мене неговият дълъг и тънък нос им приличаше малко на змия и това никак не им харесваше. Веднъж откъм сектора на птиците долетя страшен шум. Отправих се нататък и видях Сара. Успяла да избяга от своята клетка, тя сега бе пъхнала нос през решетките на клетката на кариамите, към които изпитваше някаква привързаност. Кариамите не споделяха нейните приятелски чувства и крещяха пронизително за помощ. Когато чу гласа ми, мравоядът изгуби всякакъв интерес към кариамите, затича се с разкривени крачки към мене, изкачи се по крака до врата ми и се настани блажено на него.

Когато в Чако започнаха зимните дъждове, Сара бе прекарала вече няколко седмици с нас. Настана време да се замисляме как ще пропътуваме хилядата и повече мили до Буенос Айрес, откъдето трябваше да вземем парахода. Преди заминаването ни оставаше да свършим още една сериозна работа — да довършим нашия филм. Бях решил да не снимам животните от нашата сбирка до последните дни на престоя ни, тъй като тогава щяхме да разполагаме с по-голям избор на „звезди“. Ето защо запазих последните три седмици от престоя ни в Чако само за снимки. След тяхното завършване възнамерявах да отпътуваме надолу по реката до Асунсион. Такъв план си бяхме начертали, но точно тогава се разрази бурята.

Една сутрин Паула ни поднесе чая страшно развълнувана и започна да говори толкова несвързано, че дълго време не разбирах за какво всъщност става дума. Когато накрая разбрах, аз се смях дълго и от сърце.

Все още сънлива, Джеки пожела да разбере какво толкова ме е развеселило рано-рано сутринта.

— Паула казва, че в Асунсион избухнала революция — едва отвърнах от смях аз.

— Наистина ли? — попита Джеки и също се засмя. — И дума да няма, Паула оправдава своята репутация.

— Чудно ми е дали парагвайците знаят кой ги управлява, те толкова често сменяват своите управници — продължих аз с веселата самонадеяност на човек, който смята своите съотечественици твърде студенокръвни, за да хабят напразно куршуми или проливат кръв по политически причини.

— Надявам се, че това няма да ни попречи? — запита Джеки, като посръбваше замислено чая си.

— Разбира се, че няма! Революцията вероятно ще приключи за няколко часа, знаеш как ги вършат тези работи. У нас се сражават на футболното поле, а тук правят революции. Няколко изстрела и всички ще бъдат доволни. Във всеки случай ще отида до селото да разбера нещо ново от радиостанцията.

Пуерто Касадо се гордееше с такъв удивителен разкош, като малката си радиостанция, с която поддържаше връзка със столицата. С нейна помощ ние изпращахме съобщения до Асунсион за необходимите ни продоволствия и ги получавахме с поредния параход.