Джералд Даръл - Пияната гора

В края на краищата ми хрумна една идея.

— Напълни, мила, един чувал с трева и когато освободиш лапата, остави мравоядчето да се залови за чувала.

Простата хитрина даде блестящи резултати и ние поставихме на пода напълнения с трева чувал, за който с блажено изражение на муцунката се държеше здраво мравоядчето.

— Как да я кръстим? — попита Джеки, докато се занимаваше с бойните ми рани.

— Харесва ли ти името Сара? — предложих аз. — Прилича ми някак си на Сара… Сетих се. Да я наречем Сара Хъгърсек 64 64 Хъгърсек буквално преведено значи прегърничувал. — Бел.ред. .

Така Сара Хъгърсек навлезе в нашия живот. Не съм срещал по-очарователно и по-мило същество. До срещата ми със Сара аз имах вече известна опитност с гигантски мравояди, тъй като по време на една експедиция за диви животни в Британска Гвиана залових няколко възрастни екземпляра, но никога не съм се отнасял с тях като към животни, притежаващи особен интелект или ярка индивидуалност. Сара ме принуди да променя мнението си.

Преди всичко тя се оказа изключително гласовита и ако нещо не й харесваше, без ни най-малко колебание започваше да крещи с цяло гърло, докато възрастните мравояди рядко издават по-силни звуци от съскане. Ако закъснеехме с храната или й откажехме ласката, която желаеше да получи, Сара постигаше своето само с едно усилие на белите си дробове. Макар и да се съблазних да я купя, изпитвах известни безпокойства, тъй като дори възрастните мравояди, които в диво състояние се хранят със строго определена храна, свикват много трудно с храната — заместител, която получават след залавянето си. Да се заемете с отглеждането на едноседмично мравоядче, меко казано, беше твърде съмнително начинание. От самото начало се натъкнахме на трудности, свързани с шишето, от което се хранеше, тъй като бибероните, с които разполагахме, се оказаха твърде големи за малката уста на Сара. Паула положи страшни усилия и от една селска къща едва успя да намери стар и смачкан биберон. На големина беше колкото нашите, но от дългата употреба бе омекнал и Сара напълно го одобри. Тя дотолкова се привърза към този биберон, че когато по-късно имахме вече възможност да й предложим други, тя отказа и продължаваше упорито да използва стария. Тя сучеше толкова енергично от него, че от яркочервен той се превърна в розов, а по-късно в бял. Биберонът омекна дотолкова, че не можеше повече да се държи върху бутилката, а отворът му така се разшири, че млякото се стичаше в ненаситното гърло на Сара не на тънки струйки, а като същински ручей.

Ние останахме много доволни, че Сара пристигна толкова малка в лагера, тъй като имах възможност не само да наблюдавам ежедневно нейното развитие, но и да науча твърде много за семейството на мравоядите. За пример може да послужи начинът, по който животното използваше ноктите си. Предните лапи на мравояда са устроени така, че при ходене животното се опира на ставите и двата големи нокътя се извиват навътре и нагоре. Основното предназначение на тези нокти естествено е да разравя с тях коравите мравуняци и да си набавя необходимата храна. Виждал съм как възрастни животни използват ноктите си като гребени, с които разчесват козината си. В началото Сара използваше ноктите си само за да се залавя за нещо, защото женската винаги носи малкото върху гърба си. Изкривените назад към дланите нокти на възрастното животно, наподобяващи остриетата на сгъваеми ножчета, притежават огромна сила. Ето защо не се учудвах ни най-малко, когато Сара се залавяше за нещо и бе почти невъзможно да я откачим от него. Както вече споменах, най-незначителното движение на предмета, за който се държеше, я караше инстинктивно да се хваща още по-здраво за него. Ето защо носенето на малките върху гърба положително е болезнено за женските мравояди.

При ядене Сара също си служеше с ноктите. Когато сучеше от своята бутилка, тя се хващаше с единия нокът за палеца ми, а другия повдигаше, като че отдаваше чест. От време на време, приблизително на всеки петнадесетина секунди, тя отпускаше този нокът и притискаше с него биберона. В резултат на това той се огъваше и аз очаквах всеки миг да го пробие. Колкото и да се мъчех, не успях да я отуча от този навик. Женският мравояд страда от ноктите на своето малко не само докато го носи върху гърба си, но и по време на храна. Известно впечатление за силата, с която стискаше Сара, може да се получи от следния факт: веднъж поставих празна кибритена кутия върху дланта на предната й лапа и когато Сара едва-едва я присви, нокътът й премина свободно през кутията, а когато я стисна истински, тя моментално се смачка. Интересното в случая е, че поставих кутията ребром, а не на широката страна, така че съпротивлението беше значително по-голямо.