Джералд Даръл - Пияната гора

— Ще отида след закуска — казах аз, — но няма да се учудя, ако всичко вече е свършено.

За съжаление жестоко се лъжех.

След закуска отидох до радиостанцията и запитах радиста дали знае кой отбор е постигнал победния гол за революцията. С блеснали очи и оживени жестикулации той ми съобщи последните новини и аз моментално разбрах, че положението никак не е забавно. В Асунсион всичко било обърнато с главата надолу и из целия град се водели улични боеве. Главният център на битката се намирал близо до полицейското управление и военното училище, където бунтовниците обсадили правителствените войски. Още по-сериозно се оказало обстоятелството, че бунтовниците завладели летището и извадили от строя всички самолети, като чисто и просто демонтирали някои от най-важните им механизми. Най-лошата за нас новина се оказа тази, че бунтовниците контролирали реката и параходните съобщения щели да се възстановят едва след приключване на революцията. Тази новина ме потресе, защото единствено по реката можехме да превозим животните до Буенос Айрес. Радистът освен това, ми съобщи, че направил опит да се свърже с Асунсион, но не получил никакъв отговор, очевидно всички се били изпокрили, а може и да били избити.

Върнах се в къщи и съобщих новините на Джеки. Ние бяхме напълно неспособни да се справим с това положение. Паспортите и по-голямата част от парите ни се намираха в столицата, а без тях не можехме да направим нищо. Докато пиехме чай и обсъждахме нашето трудно положение, Паула се въртеше наоколо, съчувстваше ни искрено и от време на време правеше по някоя благонамерена бележка, която ни притесняваше още повече. Когато се опитах да погледна по-оптимистично и предположих, че след няколко дни било правителствените сили, било бунтовниците ще удържат победа и това ще облекчи положението, Паула възрази гордо, че в Парагвай никога не е имало толкова кратки революции; последната например продължила цели шест месеца. Този път, предположи добронамерено тя, можело да се наложи да поживеем половин година в Чако. Това щяло да ни даде възможност да попълним значително нашата сбирка. Без да обръщам внимание на думите й, аз изразих надеждата, че престрелките скоро ще стихнат, животът отново ще потече нормално и тогава ние ще отплаваме с някой речен параход за Буенос Айрес. Паула прекъсна полета на моята фантазия със забележката, че по време на последната революция бунтовниците по някакви понятни само на тях тактически съображения потопили всички речни съдове и така объркали не само силите на правителството, но и своите собствени.

Изпаднал в отчаяние, аз възприех тактиката на Паула да гледа на всичко откъм най-мрачната му страна и заявих, че ако се случи най-лошото, тогава можем да се доберем до Бразилия по реката, а оттам по суша и до самия морски бряг. Джеки и Паула моментално отхвърлиха идеята. Джеки каза, че едва ли можем да предприемем пътешествие от хиляда мили през Бразилия без паспорти и без пари, а Паула добави, че по време на последната революция бразилците поставили въоръжени постове по двата бряга на реката и не допускали на своя територия онези бунтовници, които се опитвали да се скрият от правосъдието. Напълно било възможно, добави мрачно тя, при опита ни да преминем по реката, бразилците да ни вземат погрешно за вождовете на революцията, които се мъчат да спасят кожата си чрез бягство. Отвърнах ехидно, че вождът на революцията едва ли ще предприеме опит за бягство от правосъдието, придружен от своята съпруга, новороден мравояд, няколко дузини птици, змии и бозайници, в това число различни съоръжения, като магнетофони и кинокамери, но Паула настояваше, че бразилците не били simpaticos 65 65 Симпатични (исп.). — Бел.прев. и граничарите положително нямало да обърнат никакво внимание на тази особеност.

След тази оживена размяна на мнения за миг се възцари унила тишина. Една блестяща идея внезапно осени Джеки. Ние се бяхме запознали с един мълчалив и дългурест американец, който приличаше поразително на Гари Купър и притежаваше ранчо на около четиридесет мили нагоре по реката. Един ден той ни посети за малко и ни каза, че ако се нуждаем от някаква помощ, можем без каквото и да е неудобство да му се обадим по радиото. Той живееше от дълги години в Парагвай и Джеки предложи да се свържем с него, да му обясним нашето затруднение и да му поискаме съвет. Аз се отправих наново към радиостанцията и успях да убедя радиста да установи връзка с ранчото на американеца.