Джералд Даръл - Пияната гора

Онзи, който никога не е бил кълван по носа от тигров воден бик, едва ли може да си представи причинената от този удар болка, нито пък неговата сила. Стори ми се, че по лицето ме е ритнал кон, залитнах назад, заслепен от болка и зашеметен от силата на удара. Все пак успях да задържа достатъчно назад главата, за да избегна втори удар на клюна. От носа ми бликна кръв като от фонтан и изпръска не само мен и водния бик, но и втурналия се да ми помогне индианец. Аз му подадох птицата и влязох да потърся първа помощ в къщата. Джеки се зае бързо да мокри пешкири и вата с борова вода и ту ме гълчеше, ту ме съжаляваше.

— А какво щеше да стане, ако ти бе изкълвала окото? — попита тя и изтриваше засъхналата върху устните и бузите ми кръв.

— Страшно е дори да си помисля. Клюнът й е дълъг поне петнадесетина сантиметра и ако ме бе ударил с такава сила по окото, навярно щеше да ми пробие и мозъка.

— Нека това ти послужи за урок и в бъдеще да бъдеш по-внимателен — заяви студено Джеки. — Ето, притисни ватата към носа си, защото продължава малко да кърви.

Излязох отново навън. Външният ми вид напомняше онези страшни афиши, които ратуват против вивисекцията на животните, и приключих сделката си с индианеца. След това поставих водния бик във временна клетка и тръгнах да събирам медицинските инструменти, необходими за операцията на крилото. Преди всичко направих две шини от меко бяло дърво и ги увих внимателно с вата и бинт. После приспособихме един голям сандък за операционна маса и подредихме върху нея бинтове, ножици и едно ножче за бръснене. След като направихме всички тези приготовления, аз си поставих специални дебели ръкавици и отидох за нашия пациент. Едва отворих вратичката на клетката и водният бик връхлетя отгоре ми, но аз го сграбчих за клюна и го измъкнах навън, без да обръщам внимание на силните му протестни крясъци. Омотахме краката му с бинтове, после направихме същото с клюна. След това го положихме върху масата, Джеки го хвана за краката и клюна, а аз се залових за работа. Първо остригах перата на крилото — това не само улесняваше поставянето на шината, но олекотяваше възможно най-много крилото. Когато крилото оголя като на оскубано пиле, аз пъхнах под него една от плоските шини така, че счупеното място да остане по средата. След това настъпи най-деликатната и най-трудната част от работата. Чрез напипване съединих двата края на счупената кост, след което внимателно ги огънах и издърпах, докато заеха нормалното си положение. Като ги придържах така с палец, аз поставих втората шина отгоре и притиснах здраво счупеното място между двете подплатени дъсчици. След това омотахме крилото с много дълъг бинт и го прикрепихме с превръзка към тялото, за да не увисне под тежестта на бинта и шините, в резултат на което да се разместят краищата на счупената кост. След операцията нашият пациент бе отведен отново в клетката и получи цяла съдинка накълцано месо и прясна вода.

През останалата част от деня той се държа превъзходно, изяде всичката си храна, стоя на едно и също място и не направи никакви опити да се занимава с крилото си — с една дума, държа се така, като че бе роден в клетка. Повечето диви животни не могат да понасят бинтове, шини и разни други медицински съоръжения и веднага след поставянето, единственият им стремеж в живота става да ги свалят колкото се може по-бързо от себе си. В миналото изпитах не една или две неприятности както с птици, така и с бозайници по спорния въпрос за оказване на първа медицинска помощ, ето защо останах крайно учуден и доволен от това, че тигровият бик прие всичко спокойно и философски. Помислих си, че най-после съм открил птица, която разбира, че сме я превързали за нейно собствено добро. Оказа се, че малко съм поприбързал с моите изводи. На следващото утро, след като обходихме животните, Джеки надникна в клетката на водния бик и от гърдите й се изтръгна отчаян стон.

— Ела бързо и погледни тази глупава птица! — извика тя.

— Какво е направила?

— Смъкнала е всички бинтове от себе си… Струва ми се, че ти се оказа снощи прекалено голям оптимист.

Тигровият бик стоеше мрачен в ъгъла на своята клетка и ни наблюдаваше саркастично с бронзовите си очи. Очевидно бе прекарал много дейно и успешно вечерта, защото бе свалил всичките бинтове открилото си. Не бе пресметнал само едно нещо: вътрешната повърхност на клюна му е леко назъбена подобно на резбарски лък и зъбците сочат гърлото. При улавяне на риба тези малки „зъби“ му помагат да задържа хлъзгавото й тяло и да го насочи в нужното направление. Това е много удобно при улов на риба, но при размотаване на бинт този вид клюн създава големи неудобства, тъй като бинтът се закачва върху назъбената част. Водният бик стоеше пред нас с клюн, на който се бе закачил дълъг около четири метра бинт, увиснал по него като великолепна гирлянда. Той приличаше на изтощен и навъсен дядо Коледа с разрошена след половинчасово раздаване на подаръци брада. Ние прихнахме да се смеем, а той ни изгледа възмутено и изкряка глухо през бинтовете.