Джералд Даръл - Пияната гора

— Във всеки случай едно е ясно. Това бичо е безопасно, в противен случай едва ли биха се втурнали да го преследват. Отивам да видя какво става.

Аз надникнах внимателно през входната врата. Във всекидневната цареше същински хаос от преобърнати столове и изпочупени чинии. Приглушената врява и грохот показваха, че ловът е приключил във втората спалня. Открехнах вратата и плисналият отвътре шум едва не ме оглуши. Разтворих по-широко вратата, пъхнах глава и се огледах. В този миг, неизвестно откъде, отгоре падна една дръжка за метла и едва не се стовари върху главата ми. Отскочих назад и притворих вратата.

— Хей, Паула, que pasa 53 53 Какво се е случило? — Бел.прев. ? — извиках аз през отвора. В миг се възцари тишина, после вратата широко се разтвори и на прага застана Паула, потрепвайки като наполовина издут баражен балон.

— Senor — заяви тържествено тя и посочи леглото с тлъстия си показалец, — un bicho, senor, un pajara muy lindo 54 54 Едно животно, сеньор, една много красива птица (исп.). — Бел.прев. !

Влязох в стаята и затворих вратата след себе си. Заобиколени от изпочупени вещи, момичетата на Паула ме погледнаха с блеснали от задоволство погледи. Те бяха с разчорлени коси и дишаха тежко, а една от тях бе разкъсала по време на лова роклята си отпред и сега малка част от прелестите й ставаха достъпни за погледа. Това не я смущаваше ни най-малко и аз забелязах, че диша най-тежко от всички останали. От благоуханията на единадесет различни парфюма се завъртя и моята глава, но аз пристъпих към леглото, коленичих и надникнах под него. Докато разглеждах бичо, Паула и девойчетата се струпаха около мене, притискаха се, хихикаха и излъчваха задушливи аромати. Под кревата, покрит с перушина и прахоляк, стоеше задъхан, раздразнен, но все още крайно войнствено настроен, един дърдавец. Следващите пет минути се изпълниха с големи вълнения. Паула и девойчетата отидоха да подгонят птицата от другата страна на леглото, а аз се пъхнах с пешкир в ръката под него и се опитах да я сграбча. Първият опит се оказа несполучлив, защото тъкмо щях да хвърля пешкира върху птицата и открих, че Паула, без да иска, го е застъпила от другия край. И вторият ми опит се оказа несполучлив, тъй като една от обхванатите от силно вълнение девойки ме настъпи здравата по ръката. На третия път обаче ми провървя и аз изпълзях изпод кревата с дърдавеца, който, макар и увит в пешкира, кряскаше с цяло гърло. Аз отидох да го покажа на Джеки, а Паула строи моментално момичетата да оправят хаоса, причинен от преследването на дърдавеца.

— Нима заради това жалко същество се вдигна цялата тази врява? — възкликна Джеки и погледна недоволно изпоцапаната с прахоляк глава на дърдавеца, щръкнала от омотания около тялото му пешкир.

— Точно така. Десет души го гонеха и пак не успяха да го хванат. Страшно забавно, нали?

— Според мене не трябваше да го залавяте — каза Джеки. — Изглежда ми ужасно скучна птица.

Джеки не бе права. Независимо от своя изключително раздразнителен и избухлив характер, дърдавецът се оказа птица с ярко изразена индивидуалност и за кратко време стана една от любимките ни в лагера.

Скоро установихме, че дърдавецът се придвижва почти по същия необикновен и смешен начин като кариамите. Той спираше на едно място, навеждаше ниско глава и като че подобно на късоглед и дългурест учител надничаше през отвора на ключалката с надеждата да спипа най-сетне на местопрестъплението своя немирен клас. След това удовлетворен от видяното той се изправяше, разтърсваше три-четири пъти късата си заострена опашка и поемаше със ситни крачки към следващата въображаема ключалка. Този навик да тресе непрестанно опашка му спечели подходящото, но неприятно име Тръсниопашко. Той използваше без ни най-малко колебание своята наподобяваща копие човка и се нахвърляше яростно върху ръката на всеки, който почистваше неговата клетка. Това задължение се превърна в кръвопролитие и тежко изпитание. Спомням си, че в деня на неговото залавяне поставих в клетката му голяма тенекиена кутия от цигари, напълнена с вода. В момента, в който тенекиената кутия се оказа в клетката, Тръсниопашко подскочи напред и я удари с човка. За наше най-голямо изумление човката премина през тенекията като игла през плат. Той започна да танцува из клетката с тенекиената кутия на човката и мина доста време, преди да успея да го уловя и да я сваля. Ние държахме Тръсниопашко в клетка с дървена решетка. През цялото време той надничаше през нея, изпълнен с надежда, и сегиз-тогиз издаваше едно стържещо „арррк“, изпълнено със заплашителни нотки в гласа.