Джералд Даръл - Пияната гора

Когато чу бойния вик на жабата, Паула зачупи отчаяно ръце и започна да се поклаща насам-натам на прозореца. Помислих си, че това е най-удобният момент да й дам елементарен урок по естествена история, като същевременно издигна собствения си авторитет в нейните очи. Вдигнах жабата във въздуха и тя започна да рита ожесточено с крака и да диша като астматичка, после приближих прозореца със застаналата на него като огромна кукла Паула.

— Bueno, Paula, mira… no es venenoso… nada, nada 49 49 Погледни, Паула… съвсем не е отровна (исп.). — Бел.прев. казах аз на развален испански език.

Когато жабата разтвори огромната си уста, за да издаде своя наподобяващ звука на гайда крясък, пъхнах палеца си в нея. Жабата остана толкова учудена, че застина за миг с широко отворена уста, а аз се усмихнах бодро на Паула, намираща се вече на границата на припадъка.

— No es venenoso — повторих аз. — No es…

Точно в този миг жабата се отърси от изненадата и хлопна бързо уста. Изпитах чувството, че някой отряза палеца ми до първата става с изключително изтъпена брадвичка. Едва не изревах от болка. Паула ме наблюдаваше с изхвръкнали от учудване очи и за първи път не издаде ни стон, ни звук. Аз се ухилих насила, като се надявах да приеме това за жизнерадостна усмивка, а в това време жабата се забавляваше, като притискаше с всички сили челюстите си на промеждутъци от половин секунда. Имах чувството, че съм поставил палеца си върху железопътни релси, по които се движи безкрайно дълъг товарен влак, снабден с допълнителни колела.

— Santa Maria! — възкликна Паула. — Que extraordinario… no tiene venemo, senor 50 50 Пресвета дево! Колко необикновено, не е ли отровна, сеньор? (исп.). — Бел.прев. ?

— No, nada de veneno 51 51 Никак не е отровна (исп.). — Бел.прев. — отвърнах хрипливо аз, без да свалям служебната усмивка от лицето си.

— Какво се е случило? — запита с любопитство Джеки.

— Махни, за Бога, това женище оттук. Проклетата жаба едва не отхапа палеца ми.

Джеки отвлече на бърза ръка вниманието на Паула с някакъв въпрос относно обяда и тя отплава към кухнята, като не преставаше от време на време да възкликва „extraordinario“ 52 52 Удивително (исп.). — Бел.прев. . Когато се скри от погледите ни, ние насочихме вниманието си към спасяване на останките от моя палец. Оказа се трудна задача. Независимо от необикновено силната захапка жабата имаше нежни челюсти и при всеки опит да разтворим устата й с пръчка челюстите започваха да се огъват застрашително. В момента, в който издърпвахме пръчката, жабата отново притискаше победоносно палеца ми. Най-сетне, изпълнен с отчаяние, поставих ръка с жабата върху циментовия под, като се надявах, че ще поиска да избяга, но тя просто приклекна като кошмарен булдог с предизвикателен поглед в очи.

— Сигурно не й харесва мястото — предположи услужливо Джеки.

— А какво според тебе трябва да направя? — запитах троснато аз. — Да отида с нея в блатото?

— Не, разбира се, но ако пъхнеш ръка в онзи хибискус, ще се опита да избяга и ще пусне палеца ти.

— Ако не избяга тук, не съм сигурен, че пълзенето из хибискуса ще помогне.

— Прави каквото знаеш. Надявам се, че няма да прекараш остатъка от живота си с жаба на пръста!

В края на краищата се убедих, че ако не искам да счупя челюстите на жабата с принудително отваряне, трябваше да изпробвам варианта с хибискуса, ето защо се пъхнах в сянката на храста и пъхнах ръка в най-големия гъсталак. Жабата отскочи незабавно назад като изплю с явно отвращение палеца ми. Отново я хванах и без особени усилия я върнах обратно в тенекиената кутия, без да обръщам внимание на нейните колебливи протести. От челюстите на жабата имах червен кръг върху палеца и след около час под нокътя се образува неприятна синина. Цели три дни не можех да си служа с пръста, а синината остана цял месец.

Това беше последният ми опит да покажа на жителите на Чако безобидността на рогатата жаба.

Тъй като Чако е истински рай за птиците, те естествено наброяваха повече от половината от всички животни в нашата сбирка. Най-едрите наши птици бяха бразилските кариами. Големите им като на кокошки тела стояха върху високи и силни крака, имаха дълги вратове и топчести глави. Клюновете им бяха леко закривени, а очите — големи и бледо сребристи, поради което приличаха на ястреби. Вратовете и гърбовете им бяха покрити с нежна сиво-кафява перушина, преминаваща отдолу в кремава. Върху главите им, точно над ноздрите, стърчаха странни качулки от пера. Когато птиците се разхождаха с надменен вид, огънали леко вратове и отхвърлили назад глави, те ми приличаха много на високомерни камили с пера. Двете наши птици бяха съвършено питомни и ние всеки ден ги оставяхме да скитат свободно из лагера.