Джералд Даръл - Пияната гора

— Така, а — произнесе той с драматичен шепот и издиша дима през носа си, — значи вие сте нарушителите на реда, а?

— Si, senor — отвърна тихо с разтреперани устни Рафаел, — ние сме нарушителите на реда.

— Аха! Признавате си, значи? — попита началникът на полицията, доволен, че ни е принудил толкова бързо да си признаем.

— Si, senor — отвърна Рафаел.

— Така — продължи началникът на полицията, пъхна палци в колана си и се облегна небрежно на стола. — Признавате си, значи? Дошли сте в Чако и си мислите, че можете безнаказано да нарушавате порядките, а? Мислите, че тук е incivilizado 45 45 Нецивилизовано, диво. — Бел.прев. и искате да се измъкнете безнаказано, а?

— Si, senor — отвърна Рафаел.

Няма нищо по-дразнещо от това да давате отговор на чисто риторични въпроси и началникът на полицията погледна свирепо Рафаел.

— А не си ли помислихте, че и тук, както и навсякъде другаде съществуват закони? Вероятно не сте очаквали да се натъкнете на полицията, а?

В това време полицията се бе поотпуснала, доволна, че техният началник се е заел лично с въпроса. Единият от полицаите си чоплеше много старателно зъбите, а другият бъркаше с пръсти в цевта на пушката, изваждаше ги и ги оглеждаше с обезпокоено изражение: по всичко личеше, че е настъпило време за годишното почистване на оръжието.

— Слушайте, сеньор — започна търпеливо Рафаел, — ние не сме извършили никакво престъпление. Пушката гръмна случайно.

— Не в това е работата — отвърна мъдро началникът на полицията, — вие бихте могли да извършите престъпление.

При този убедителен довод Рафаел просто занемя.

— Както и да е — продължи великодушно началникът. — Няма веднага да ви арестувам. Ще проуча делото ви. Утре сутринта трябва да се явите тук с всички ваши документи. Разбрано ли е?

Нямаше никакъв смисъл да спорим, затова само кимнахме мълчаливо с глава. Началникът на полицията се изправи, поклони се и чукна така енергично токове, че единият от полицаите изпусна пушката си и бързо-бързо отдаде чест, за да заглади неудобното положение, в което изпадна. Рафаел и аз едва успяхме да се отдалечим на достатъчно разстояние от полицейското управление и избухнахме в неудържим смях. Когато се върнахме в къщи, Рафаел имитира по превъзходен начин началника на полицията пред Джеки и това му достави такова голямо удоволствие, че от смях сълзите, му потекоха под очилата.

На следното утро разказахме на Паула по време на закуска за цялото това произшествие. Предполагахме, че ще й стане забавно, но вместо това цялата тази история искрено я възмути. Тя охарактеризира началника на полицията с думи, които не бива да употребява нито една дама, и заяви, че той си придавал твърде голяма важност, дори й се наложило веднъж да се посчепкат, когато началникът на полицията се опитал да забрани на нейните момичета да се качват на парахода. Проявеното към нас отношение преляло чашата на нейното търпение. Този път той отишъл твърде далеч и Паула сама щяла да се яви в полицейското управление и да му изкаже всичко, което мислела за него. След закуска Паула зави масивните си рамене с пурпурно зелен шал, постави на главата си огромна сламена шапка с алени макове и задъхана от възмущение закрачи с нас през селото.

Когато наближихме полицейското управление, видяхме, че пред него, в огромно двойно легло, поставено под сянката на палмата, лежеше самият началник на полицията и сладко хъркаше. Върху небръснатото му лице бе изписано ангелско изражение, а две-три празни бутилки под леглото подсказваха, че достойно е ознаменувал нашето арестуване. Когато го зърна, Паула изсумтя презрително, приближи бързо кревата, замахна и удари енергично купчината завивки там, където трябваше да се намира задникът на началника на полицията. Този чудесен и мощен удар бе нанесен с цялата сила на масивното тяло на Паула. Началникът на полицията седна в леглото, огледа се озверено наоколо, позна Паула, дръпна срамежливо завивките до брадата си и я поздрави с добро утро. На Паула обаче не й беше до учтивости. Пренебрегвайки неговите приветствия, тя премина в атака. С повдигащи се от негодувание гърди, с хвърлящи мълнии очи тя се наведе над леглото и с пронизителен и ясен глас, за да я чуе поне половината село, му занарежда какво мисли за него. Дожаля ми за бедния човечец. Прикован в собственото си легло и пред очите на цялото село, той бе принуден да лежи, докато Паула, увиснала над него като огромна лавина от кафява плът, изливаше отгоре му презрение, насмешки, оскърбления и закани в такъв плиснал се безмилостно поток, че той просто не можеше да вземе думата. Жълтоватото му лице почервеня от гняв, после побеля, а когато Паула премина към описание на по-интимните подробности от неговите любовни похождения, прие зеленикав оттенък. Обитателите на съседните къщи стояха скупчени пред вратите на своите домове, наблюдаваха небивалото зрелище и подвикваха окуражително на Паула. Началникът на полицията явно не се ползваше с особени симпатии в селището. В края на краищата бедният човек не издържа, отхвърли завивките, скочи от леглото и за най-голямо удоволствие на събралите се селяни побягна към полицейското управление, облечен само по долна фланелка и гащета на райета. Задъхана и тържествуваща, Паула седна да си почине върху опразненото легло, а след това пое обратно към къщи с нас, като по пътя се спираше пред разни къщи да приеме поздравленията на своите почитатели.