Джералд Даръл - Пияната гора

Тази история завърши още същата вечер. Един от полицаите се появи явно смутен в нашата къща, стиснал в една ръка вярната си пушка, а в другата голям и недобре подреден букет от лилии. Той обясни, че началникът на полицията изпраща този букет на сеньората и Джеки го прие с подобаващата за случая благодарност. След този случай, когато и да срещнехме разхождащия се важно из селото началник на полицията, той заставаше мирно, козируваше енергично, снемаше фуражка и любезно ни се усмихваше. До края обаче, той така и не провери нашите документи.

След двуседмично пребиваване в Чако нашата колекция нарасна дотолкова, че посвещавахме цялото си време на животните. Нашият работен ден започваше още преди изгрев-слънце, когато Паула ни поднасяше чай в спалнята. В името на справедливостта трябва да кажа, че се надигахме толкова рано не поради любов към ранното ставане, а чисто и просто защото се оказа по-лесно да свършим по-тежката работа, преди слънцето да се е издигнало твърде високо и да е станало много горещо.

Преди всичко се заемахме с почистването на клетките — дълга, еднообразна и мръсна работа, която ни отнемаше обикновено по два часа. Продължителността на почистването на клетката зависеше изключително от нейния обитател. При войнствено настроеното животно, човек трябваше да внимава повече да не го ухапят или клъвнат. При игривото също губеше доста време, докато му внуши, че почистването на клетката не е измислена само за него игра. Повечето от животните свикват много бързо с тази еднообразна дейност. Те чакат търпеливо в ъгъла на клетката, докато се почисти едната половина, после преминават в чистата половина и чакат да се изчисти измърсената. След почистването на всички клетки и застилането им със сухи листа или дървени трици, ние се заемахме с приготвянето на храната. Преди всичко обелвахме и нарязвахме плодовете. На пръв поглед това изглежда твърде просто и действително щеше да е така, ако приготвяхме плодовете по един и същ начин за всички животни. За съжаление не бе никак просто. Някои птици например обичат бананите нарязани надълго, набучени на кукички и окачени на телената мрежа на клетките им; други предпочитат бананите нарязани на малки парченца. Трети не се докосват до мангото, ако не е смесено с хляб и мляко във вид на кашичка, четвърти изискват непременно (преди да сложат каквото и да е в уста) да хапнат филийка презряло пау-пау заедно със семенцата. Махнете ли семенцата, птиците се отказват от него, макар в действителност да не ги изяждат, а само да ги измъкват от мекия оранжев плод и да ги разпръскват из клетката. И така приготвянето на плодовете е дълъг процес, изискващ добро познаване на вкусовете и предпочитанията на животните.

След плодовете другата голяма работа бе приготвянето на месото. Ежедневно използвахме около седем килограма месо, своеобразна гигантска мешана скара, състояща се от сърца, дроб, мозък и отделни късове месо, които трябваше да нарязваме или смиламе по съответния начин. Да приготвите седем килограма месо при температура повече от 38° С на сянка не е шега работа. За да си спестим труда, купих от Асунсион огромна машинка за мелене на месо. В основата й стоеше внушителен надпис: „Primero classe“ 46 46 Първо качество (исп.). — Бел.прев. . Въпреки това прибързано самохвалство тромавият механизъм се превърна в същинска напаст за нас. При най-слабия удар от нея изпадаха всевъзможни части, колкото и малки късчета месо да пускахме в нейната паст, те винаги заяждаха, а това налагаше разглобяването на целия механизъм. Дори когато работеше нормално, машинката се тресеше и стенеше, а от време на време издаваше остро и пронизително скърцане, което можеше да стресне и най-хладнокръвния човек.

След приготвянето на месото следваше измиването на съдовете, от които животните се хранеха и пиеха вода. Жестоко се лъжат онези, които смятат, че като се заемат със залавянето на диви животни, се избавят от подобни домакински задължения. Към края на нашето пътешествие ние разполагахме с около петдесет клетки, като във всяка от тях имаше поне по два съда, а в други по три или четири. Всяка съдинка се изтъркваше и измиваше старателно преди употреба. В тази тропическа горещина и най-малкото оставено в съда парченце храна бързо се разлага, заразява прясната храна и може да причини смъртта на животното.

Онзи, който никога не се е занимавал с лов на животни, може да си помисли, че сме си създавали много излишни грижи с това прекалено глезене на нашите животни. В отговор бих казал, че ако не ги глезите, няма да успеете да отведете живи със себе си ценните екземпляри. Във всяка колекция се срещат, разбира се, група по-флегматични животни, които се справят с всякакво приложено към тях отношение, но на всяко подобно животно се падат примерно по двадесет други, към които отношението трябва да е тъкмо обратното.