Джералд Даръл - Пияната гора

Едва след приключването на еднообразната работа можехме да се заемем с по-необикновените, а в отделни случаи и с по-трудните ни задължения, като хранене на новородените животни с биберон, лекуване на болните, настаняване на новопристигналите. Подобна работа възникваше по всяко време на денонощието и в повечето случаи ни създаваше неприятности, преди още да сме я привършили. Повечето от животните са твърде уравновесени и не създават затруднения, след като привикнат веднъж към живота в лагера, но от време на време попадахме на отделни екземпляри, които се различаваха коренно и ни причиняваха допълнителни грижи. В много случаи това бяха животни, които по общоприетите норми на колекционирането на диви животни се отглеждат най-лесно в клетки.

В някои райони на Южна Америка се среща жаба, която е може би най-причудливата сред земноводните. Нарича се рогата жаба и тъй като жабите се отглеждат много лесно, аз си помислих, че и с рогатата жаба ще бъде така. Искаше ми се много да се снабдя с няколко такива жаби още докато се намирахме в Чако. Знаех, че се срещат из тези места и че местното им наименование е escuerzo, но с това така да се каже, се изчерпваха всичките ми познания за тях. Една от най-необикновените особености при ловенето на животни е тази, че когато най-силно желаете да уловите дадено често срещано животно, то като че потъва вдън земя в момента, когато попитате за него. Така се случи и с рогатата жаба. Показвах рисунки на всички, едва не подлудих Джеки и Рафаел, като ги вдигах от сън в два часа след полунощ да оглеждаме заедно блатата с надеждата да уловим някой екземпляр, но всичко се оказа напразно. Ако знаех предварително колко неприятности ще ми донесат рогатите жаби, нямаше да хабя толкова сили да се сдобия с тях.

Веднъж по обяд намерих на нашата веранда смачкана консервена кутия, запушена с листа, Паула не успя да ми обясни нищо повече от това, че вътре имало някакво си бичо, нещо съвсем очевидно за мен, и че било донесено от възрастен индианец. Аз измъкнах внимателно запушалката с пръчка и надникнах в ръждясалата консервена кутия. За свое най-голямо изумление зърнах грамадна рогата жаба, разположена спокойно върху гърбовете на две други по-малки.

— Какво има там? — заинтересува се Джеки, застанала заедно с Паула на безопасно разстояние.

— Рогати жаби… три красавици — отвърнах възторжено аз.

Аз преобърнах консервената кутия и преплелите се жаби се разпиляха върху пода на верандата. Паула подскочи и изчезна някъде в къщата. Скоро се показа разтреперана от страх на един от прозорците.

— Внимавайте, сеньор — проплака тя, — es un bicho muy malo, senor, muy venenoso 47 47 Това е много опасно животно, сеньор, много отровно (исп.). — Бел.прев. .

— Глупости — отвърнах аз. — No es venenoso… no es yarara… es escuerzo, bicho muy lindo 48 48 Не е отровно… не е ярара… това е рогата жаба, чудесно животно (исп.). — Бел.прев. .

— Пресвета дево! — възкликна Паула и вдигна очи към небето, когато чу, че наричам рогатите жаби „чудесни животни“.

— Отровни ли са? — попита Джеки.

— Разбира се, че не са… просто изглеждат такива, там е работата.

По това време жабите се разделиха, а най-голямата ни наблюдаваше приклекнала със сърдит поглед. На големина достигаше колкото чинийка за чай и главата й като че заемаше три четвърти от тялото. Имаше къси и набити крака, издут корем и две големи очи със златисти и сребристи нишки върху огромната си глава. Кожата над всяко око се повдигаше във формата на равнобедрен триъгълник и напомняше рогцата на малко козле. Невероятно широката уста като че разделяше тялото наполовина. Цялата жаба с направената й като че от гума уста, рогцата на главата и мрачно отпуснатите ъгли на устните, съчетаваше изражението на жесток злодей и арогантен, охранен монарх. Общото зловещо впечатление се подсилваше още повече от бледожълтата, като цвета на горчица, окраска на тялото, покрито с ръждивочервени и сивкаво зелени петна, като че някой бездарен художник без абсолютно никакви познания по география се бе опитал да нарисува върху него картата на света.

Докато Паула призоваваше всички светци на помощ и убеждаваше Джеки, че само след половин час ще стане вдовица, аз се приведох напред да огледам по-добре нашата находка. Жабата пое моментално и конвулсивно въздух, с което изду два пъти повече тялото си, и след това започна да го изпуска в поредица пронизителни и възмутени квакания. В същото време тя приближаваше с малки подскоци към мен и отваряше и затваряше заплашително огромната си уста. Това беше ефектно и страшно зрелище, тъй като вътрешната повърхност на устата й беше оцветена жълто-розово.