Джералд Даръл - Пияната гора

— Къде я улови? — обърнах се аз към Джеки.

— Точно тук. Седеше във водата, а на повърхността се подаваха само очите й, също като хипопотам, и аз я сграбчих. Какво всъщност е това животно?

— Нямам понятие. Прилича на рогата жаба, но не на обикновения вид. Каквато и да е, животинката е страшно интересна… Може дори да се окаже някой нов вид.

Изпълнени с въодушевление, ние огледахме внимателно блатото и успяхме да заловим още три от тези необикновени жаби, което много ме зарадва. По това време допусках да се окажат от неизвестен вид, родствен на рогатите жаби, на които в известно отношение приличаха твърде много. Когато обаче се завърнахме в Англия, изясни се, че това е жабата на Баджит. Това наименование според мен е твърде подходящо за тяхната представителна осанка и коректно поведение 43 43 Игра на думи: английската дума „budget“ означава бюджет, кесия и др. — Бел.прев. . Независимо че се оказаха известни на науката, те са много редки животни и дори Националният естественоисторически музей притежава само един екземпляр от тях.

Когато наближихме скупчените и полусрутени колиби, забелязахме, че скотовъдите се бяха завърнали вече по домовете си да похапнат за обяд и да си починат. Конете им стояха завързани близо до колибите, а близо до тях се виждаше купчина тежки и обвити в овчи кожи седла. Килнали назад сламените си шапки и облегнати по стените на къщите, мъжете сърбаха мате от малки гърненца. Носеха раздърпани и избелели от пот ризи, а дебелите кожени наколенки върху широките им панталони бяха изпокъсани и изподрани от трънаците, през които яздеха. В пристроените към колибите кухнички жените им готвеха приведени над задимените огнища, а около тях сновяха чернооки дечица с изпоцапани от кал личица и мършави кучета. Когато приближихме първите къщи, Джеки реши да ми даде един добър съвет.

— Окаже ли се, че имат домашни животни, не се хвърляй, за Бога, към тях с радостни крясъци. Тогава моментално удвояват цената — каза тя.

— Добре, добре, няма — обещах аз.

— Преди няколко дни ти постъпи точно така с онази птица. Ако не й се бе възхищавал така, очевидно можехме да я вземем на половин цена. Най-добре е да се правиш, че не те интересува нищо от онова, което притежават.

— Струва ми се, че тук едва ли ще намерим нещо отвърнах аз и огледах полуразрушените бараки.

Ние преминавахме бавно от къща в къща и Фернандес обясняваше на мъжете какво търсим. Те се смееха и си разменяха думи, после обещаваха да ни уловят по нещо, но така или иначе домашни животни нямаше. Пред една къща се разприказвахме с нейния собственик — неприятен брадясал мъж, който надълго и нашироко ни заразказва за ягуарите, когато от вратата на неговия дом се показа някаква животинка и изскочи с тропот навън. Зърнах я с крайчеца на очите си и в началото помислих, че е куче. В следващия миг Джеки издаде пронизителен писък, обърнах се и видях, че е прегърнала малка, осеяна с петънца сърничка, която я наблюдаваше подозрително с големите си тъмни очи.

— Погледни я само… нали е много сладка? — разкрещя се тя, без да се съобразява с това, че собственикът на сърничката се намираше на две крачки от нея. — Прелестна е, нали? Погледни й само очичките… Непременно трябва да я купим. Мислиш ли, че ще ни я продадат?

Погледнах собственика на животното, забелязах блясъка в очите му и въздъхнах.

— След като се убеди в твоето безразличие към прелестите на животното, струва ми се, че страшно му се иска да го продаде — изрекох горчиво аз. — Рафаел, попитай го, моля те, колко иска за животното.

Собственикът ни убеждаваше цели десет минути за голямата си привързаност към сърничката, колко му било трудно да се раздели с нея и назова такава цена, от която ни се замая главата. Половин час по-късно цената значително се понижи, но все още превишаваше значително действителната стойност на животното. Джеки мълчаливо ме наблюдаваше.

— Виждаш ли — казах отчаяно аз, — той иска двойно повече, отколкото струва това мискинче. Щяхме да го купим за четвърт цена, ако не бе започнала от самото начало да се лигавиш с него.

— Не съм се лигавила — отвърна с искрено възмущение Джеки, — исках само да насоча вниманието ти към него.

Занемях пред това чудовищно твърдение. Заплатих, без да пророня и дума на човека, и се отправихме към железопътната линия. Джеки притискаше сърничката към гърдите си и говореше гальовни думи в направените й като че от коприна уши. Когато седнахме в аутовиата, шофьорът се приведе напред и погали усмихнат сърничката.