Джералд Даръл - Пияната гора

— Ако не можеш да живееш без подобни лудории — каза тя, — ще ми бъде по-приятно да не ги вършиш пред очите ми.

— Едва-що не те ухапа — забеляза Рафаел с разширени от вълнение очи зад очилата.

— Впрочем каква е тази змия? — попита Джеки.

— Не зная. Смущава ме качулката, макар и да ми се струва, че някъде съм чел за нея. Като се върнем, ще я огледам внимателно.

— Отровна ли е? — попита Рафаел и приседна върху ствола на поваленото дърво.

— Не вярвам… във всеки случай не може да е чак толкова отровна.

— Спомням си как веднъж в Африка обяви една змия за безопасна, а когато те ухапа, оказа се точно обратното — подхвърли Джеки.

— Случаят беше съвсем различен — обясних аз, онази змия приличаше на един безобиден вид, затова я вдигнах от земята.

— Точно така, а тази тук прилича на кобра, затова я вдигна от земята — съкруши ме с моите собствени думи жена ми.

— Стани от този ствол, Рафаел — обърнах се аз към Рафаел и с това промених темата на разговора, — под кората му може да има скорпиони.

Рафаел скочи от мястото си, а аз взех мачете от един индианец, пристъпих към ствола и започнах да беля изгнилата му кора. След първия удар заваля същински дъжд от ларви на бръмбари, както и една голяма стоножка. След втория, освен ларви се показаха два бръмбара и една дървесна жаба с унил вид. Продължих да работя спокойно по продължение на ствола, пъхах тук-там върха на мачете, откъртвах кората и я отделях с меко хрущене от дървото. Като че освен удивителната колекция от насекоми, нямаше нищо друго. Когато обаче откъртих парче кора около мястото, където беше седял Рафаел, отдолу се показа приблизително петнадесетина сантиметрова змия, дебела колкото цигара. Изпъстрена с весели черни, кремави, сиви и яркочервени ивици, тя изглеждаше много красива.

— Боже Господи! — възкликна Рафаел, когато я хванах. — Та аз съм седял точно върху нея!

— Точно така — отвърнах строго аз. — Внимавай къде сядаш. Можеше да я убиеш.

— Каква е тази змия? — попита Джеки.

— Новородена коралова змия… днес, изглежда, ни върви само на змии.

— Но те са отровни, нали?

— Да, отровни са, но не дотолкова, че да отровят Рафаел през двусантиметровата кора на дървото отвърнах аз.

Пуснах змията в една торба и огледах останалата част от ствола, но не открих нищо интересно, Фернандес, който наблюдаваше очарован от безопасно разстояние, предложи да се върнем в селището, да пообиколим хижите и да видим дали няма да открием някоя домашна животинка. Докато крачехме по обратния път през пътечката, изведнъж зърнах между дърветата проблясъците на вода и настоях да се отправим нататък и да поогледаме мястото. Открихме голямо блато. Изпълнените му с изгнили листа води имаха цвета на ром и издаваха задушлива миризма на гнило. Изпълнен с радостни чувства, аз започнах да ровя из брега и да търся жаби. Десетина минути след това вдигналата се глъчка на другия край на блатото ме върна отново на земята. Вдигнах глава и видях как Фернандес, Рафаел и двамата индианци се въртяха около Джеки и нещо подвикваха. В същото време и тя ме зовеше със силен глас. През тази глъчка до ушите ми достигаше и някакъв странен звук: също като че някой от време на време надуваше продължително детска тръба. Изтичах по брега да разбера какво се е случило. Джеки стискаше някакво същество в ръце, което издаваше именно тези звуци, а Фернандес и индианците крещяха отчаяно в хор.

— Venenosa, muy venenosa, senora 41 41 Отровно, много отровно, сеньора! — Бел.прев. !

Рафаел пристъпи много уплашен към мене.

— Джери, Джеки хвана един опасен бичо. Всички казват, че е много опасен — обясни той.

— Но това е най-обикновена жаба — възрази Джеки, като се мъчеше да надвика индианците и раздразнените крясъци на пленницата си.

— Дай да я разгледам.

Тя разтвори длани и аз видях един от най-необикновените представители на земноводните — черно и с напълно закръглени форми същество с белезникаво жълт корем. На върха на широка и плоска глава, наподобяваща главата на миниатюрен хипопотам, бяха кацнали две златисти очи. Най-много ме порази устата на животното с плътни жълти устни, ширнали се от едната до другата страна на главата в някаква огромна и ухилена извивка, напълно идентична с илюстрацията на Тантурко от Тенъл 42 42 Джон Тенъл (1820–1914) — знаменит английски художник. — Бел.прев. . Докато я разглеждах, тя изду внезапно тялото си като балон, изправи се върху късите си и набити крака, отвори широко уста (в която се виждаше ярко жълто оцветяване) и започна да издава нова серия от продължителни тръбни звуци. Когато я взех в ръце, тя започна отчаяно да се съпротивлява, затова я поставих на земята. Жабата се изправи отново върху късите си крака, отвори широко уста и започна да се придвижва с малки подскоци към мен, после отваряше и затваряше свирепо уста и издаваше раздразнено тръбни звуци. Оказа се очарователна животинка.