Джералд Даръл - Пияната гора

За да му дам възможност да се движи повече, реших всеки ден да го извеждам за няколко часа извън клетката. За целта забивах в земята кол, поставях нашийник от оплетени върви на Пух и го завързвах на дълго въже. Пух прегризваше въжето само за половин час, правеше посещение на масата с продукти и излапваше двадесет и четири банана. Използвах какви ли не видове материали. Най-дълго го задържа една каишка от необработена кожа, но в края на краищата и тя не издържа неравната битка. На края измъкнах една верига, предназначена задруги цели. Макар и къса, тя принуди Пух да се откаже от опитите си да я прегризе. Независимо от своята дюстабанлийска, мудна и провлачена походка, както и добродушието си на шишко, той всъщност беше много подвижен. Не се застояваше нито минутка на едно място и непрестанно искаше да се занимава с нещо. При такъв излишък на енергия всичко му омръзваше бързо и понякога се налагаше да проявяваме изключителна изобретателност, за да го залисаме с нещо. Старите филмови ленти го забавляваха с дни. Той се разхождаше напред-назад, повлякъл с уста цели метри целулоидна лента, или пък лягаше по гръб, вдигаше лентата с лапи и се взираше късогледо в нея като затлъстял и угнетен режисьор, преглеждащ своето последно велико творение.

Денят, в който намерих черупката на едни стар кокосов орех, се превърна в истински празник за Пух. Отначало орехът му се стори подозрителен и той го приближи странично, готов да побегне, ако се опита да го нападне. После го докосна едва-едва с лапа и за свое най-голямо удоволствие откри, че кокосовият орех може да се търкаля. Половин час той подскача щастливо около ореха. На няколко пъти така се разгорещи, че го избута извън обсега на своята верига. Тогава надаваше силни и откъслечни крясъци, докато Джеки или аз не му връщахме играчката. След това на Джеки й хрумна идеята да издълбая дупка в черупката на ореха. Тази проста промяна превърна ореха от временно увлечение в най-любимата играчка на Пух. Сега той седеше часове наред с нея. Стиснал я здраво между задните си крака, той бъркаше дълбоко с лапа в черупката и от време навреме вадеше отвътре микроскопични люспички. Първия път се увлече дотолкова, че бръкна много дълбоко и лапата му се заклещи. Когато я измъкнахме, аз разширих отвора. И така Пух прекарваше по цял ден с кокосовия орех, играеше на футбол, пъхаше като същинско дете лапа в него, а когато се уморяваше, го обгръщаше с лапи и така заспиваше.

Третото наше известно животно се прочу с непретенциозното име Фокси 40 40 Умалително, от англ. fox — лисица. — Бел.прев. . Това бе малка, изящна сива лисица от пампата със стройни крака, огромна опашка и пламенни кафяви очи. Някакъв парагваец я заловил още съвсем малка и когато ни я донесе, тя не бе на повече от три-четири месеца. На големина колкото териер с къси остри косми, Фокси очевидно се бе отказала от всичко лисиче. Дори си мислех, че в дълбочината на душата си тя не се смяташе дори за лисица, а за куче, защото беше усвоила много от навиците на кучетата. Ние й поставихме нашийник и верига на края с метална халка. Халката се плъзгаше свободно по опънато между два кола въже. Това й даваше по-голям простор за движение, а от друга страна, веригата бе достатъчно къса, за да не се заплете в нея. Нощем спеше в голяма и пълна с трева клетка. Зърнеше ли ни сутрин, тя ни приветстваше със силен и продължителен радостен вой. Едва що отваряхме вратата на клетката и тя започваше да размахва безумно огромната си опашка, повдигаше горната си устна и показваше детските си зъби с крайно възхитено и възторжено изражение. Възторгът й достигаше връхната си точка в мига, в който я изваждахме от клетката. Точно тогава настъпваше най-опасният момент. Преливаща от радост при срещата, тя не можеше повече да се въздържа и при невнимание от наша страна ни обливаше с урина.

Наскоро след нейното пристигане установихме, че Фокси притежава две страсти: кокошките и цигарените фасове. Кокошките, а в тяхно отсъствие всякакви други птици просто я очароваха. От време навреме една или друга представителка от пернатото стопанство на Паула идваше между клетките и приближаваше завързаната Фокси. Тя се снишаваше към земята, главата й прилепваше към лапите, ушите щръкваха, а опашката помръдваше леко насам-натам. Кокошките приближаваха бавно, кълвяха разпръснати зрънца и кудкудякаха силно. Колкото повече приближаваха, толкова повече се разгаряше пламъкът в очите на Фокси. Кокошките пристъпваха твърде бавно и търпението на Фокси се изчерпваше. Много преди да навлязат в нейния обсег, тя се хвърляше напред, изпъваше веригата до крайност и започваше възбудено да джафка. Кокошките се пръскаха с истерични кудкудякания. Фокси приклякваше и ни хвърляше през рамо сияещ поглед, като вдигаше прахоляк с бясно размяталата й се опашка.