Джералд Даръл - Пияната гора

Пристигнахме в Уахо към седем и половина. Линията излезе от гората на огромно поле, върху което тук-там проблясваше вода. В тревата край железопътната линия се хранеше ято дребни папагалчета с яркозелена перушина и катранено черни глави и клюнове. Когато преминахме край тях, те излетяха и закръжиха с пронизителни крясъци във въздуха, а телата им преливаха от цветни отблясъци. Линията завършваше на неголяма кална площадка. Оказа се най-обикновено селище на Чако, с дълга, ниска и боядисана с вар сграда за управителя на фермата и порутени хижи, изградени от стволове на палми, за работниците. Аутовиата изпухтя важно, изскърца и спря. Показа се управителят Фернандес и закрачи през цяло море от кал да ни посрещне. Беше висок и силен човек с красиво лице монголски тип и чудесни зъби. Той имаше изискани маниери и ни посрещна така, като че бяхме царски особи. Въведе ни във всекидневната на своя дом и накара дребничката си смугла жена да ни приготви мате с мляко. Докато пиехме гъстото, сладко и малко противно питие, аз разтворих моите книги и рисунки върху масата и с преводаческите усилия на Рафаел завързах разговор с Фернандес за местната фауна. Той разпозна веднага животните, към които проявявах интерес, и обеща да направи всичко възможно за тяхното залавяне. Той ни съобщи, че в района се въдели много ягуари и оцелоти, дори преди седмица един ягуар убил няколко крави. Независимо от всичко били много хитри и трудни за залавяне. Фернандес обеща да постави на подходящи места капани и в случай на успех да ни извести веднага. Когато го разпитах за по-дребните животни — жаби, крастави жаби и гущери, — по лицето му се разля подкупваща усмивка и ни посъветва да прескочим към края на фермата, където разчиствали част от гората. Там, каза ни той, се срещали колкото искаме дребни бичос. Докато изпием набързо питието си, Фернандес повика двама индианци и всички заедно се отправихме на лов за дребни бичос.

Ние закрачихме по тясна и кална пътечка, промъкваща се на зигзаг из високата трева, от която излитаха облаци комари, и преминахме край кошарата за клане на животни, голяма около двеста квадратни метра площадка, оградена с ограда от палмови трупи. Оградата беше украсена от същински фриз от черни лешояди, накацали в обичайната, малко изгърбена и заплашителна поза, търпеливо очакващи поредното клане. От тях се излъчваше огромна самоувереност. Макар и да минавахме на около два метра от тях, те дори не помръдваха от местата си, а ни измерваха с погледи и ми приличаха на позастарели собственици на погребални бюра. Ние следвахме Фернандес около половин миля по пътечката, след което полянката свърши и пътечката навлезе в гората. Тук се натъкнахме на група индианци, които изсичаха бодливите храсти с мачете. Те разговаряха на висок глас и се смееха, а огромните им сламени шапки се поклащаха тук-там из шубраците като живи гъби. Фернандес повика индианците и им обясни от какво се интересуваме. Те ни огледаха срамежливо и се усмихваха един на друг. После един от тях се обърна към Фернандес и посочи голям повален ствол, полускрит в шубраците. Фернандес предаде думите на индианеца на Рафаел, който от своя страна ми ги преведе.

— Индианецът казва, че са открили змия, Джери, но избягала бързо и сега се намирала под поваления ствол.

— Попитай сеньор Фернандес дали не може индианците да ни помогнат да го преобърнем, тогава ще се опитам да я уловя.

Зачаках, докато се предаде моята молба, а след това Фернандес се разпореди и цялата група индианци, като се побутваха и кискаха като ученици, се отправи бързо към ствола и започна да почиства храсталаците около него. Когато поразчистиха, аз си отрязах подходяща пръчка и се подготвих за действие. За най-голямо разочарование на Рафаел аз му забраних да ми помага. Както вече обясних, дадох обещание на майка му, че каквото и да го карам да върши, то няма да има нищо общо със змиите. След кратък спор, по време на който Рафаел едва не избухна, аз го убедих да се отдръпне на безопасно разстояние. После кимнах с глава на индианците, те пъхнаха своите мачете под ствола, преобърнаха го и си плюха на петите.

Когато стволът се претърколи, от вдлъбнатината под него изпълзя с елегантни движения дебела кафява змия, дълга около метър и половина. Тя измина около два метра, забеляза внезапно, че се приближавам към нея и спря. Когато се приведох напред, за да я притисна към земята, тя направи нещо поразително: повдигна на повече от петнадесет сантиметра над земята плоската си възтежка глава и започна да издува кожата на шията си. Кожата бавно се изду и скоро пред очите ми се появи змия, наподобяваща кобра. В света има не една змия, която може да издува кожата на шията си по подобие на кобрата, но при тях всичко се ограничава със слабо издуване, което е несравнимо с красиво разпуснатата качулка на кобрата. И точно тук, в сърцето на Чако, в един континент, в който въобще не се срещат кобри, аз се натъкнах на змия, дотолкова приличаща на кобра, че дори професионален азиатски укротител на змии можеше да бъде извинен, ако посегнеше към музикалния си инструмент. Спуснах внимателно пръчката, за да я притисна към земята, но змията разбра моите намерения. Тя наведе глава и се плъзна бързо и ловко към най-близките храсти. След един-два несполучливи опита да я притисна към земята, аз пъхнах отчаян пръчката под извиващото й се тяло, когато тя почти се мушкаше вече в храстите, и я отхвърлих отново на разчистеното място. Действията ми раздразниха моята жертва, тя замръзна на мястото си и впери поглед в мен с отворена уста, после отново се отправи решително по посока на най-близкия храст. Аз пак тръгнах след нея, пъхнах пръчката под тялото й, вдигнах я във въздуха с намерение да я изхвърля на предишното място, но този път змията си бе наумила нещо друго. Когато разбра, че я вдигат, тя огъна яростно тяло във въздуха, разду до краен предел шия и се хвърли странично към мен с отворена уста. За щастие отгатнах своевременно намерението й, дръпнах се бързо назад и тя мина на косъм от крака ми. Змията падна на земята и замря. Изчерпила всички свои хитрости, тя вероятно реши да се откаже от неравната борба. Аз я вдигнах за шията и я пуснах в една торба без допълнителни затруднения. Джеки пристъпи към мен и ме изгледа с упрек.