Джералд Даръл - Пияната гора

Кай царуваше безпрепятствено за известно време в лагера, но един ден пристигна друго животно, с което се наложи да дели своя трон. Когато изтърсиха от кошницата нашето ново попълнение, то приличаше на много мъничко и много пухкаво кученце с черно-бели колелца на опашката. По известна само на него причина, то носеше черна маска, зад която ни наблюдаваха две замислени и малко тъжни кафяви очи. То стоеше върху необикновено големите си и много плоски стъпала и приличаше на опечален разбойник, изгубил пистолета си. Забелязахме, че има розови ходила с дълги и тънки артистични пръсти. Това бе малка ракоядна миеща мечка, която скоро след това решихме да наречем Пух, поради много близкото й сходство с прочутото мече, носещо същото име. Ние й дадохме името още на следната сутрин, когато отидохме да почистим клетката й.

Настаних Пух в хубава и просторна клетка с дървена решетка и малка вратичка с резе, насипах две кофи дървени трици върху пода и го оставих да се разполага както си иска. Преди всичко трябва да кажа, че се държеше изключително благоприлично. Седнал на закръгленото си задниче с устремен към решетките поглед, той приличаше на очакващия своята присъда Дик Търпин 38 38 Легендарен английски разбойник, екзекутиран през 1739 г. — Бел.прев. . Когато обаче се върнахме от обяд, разбрахме, че не си бе губил напразно времето. Той седеше с невинен израз извън клетката, заобиколен от нашия дневен запас яйца, или казано по-точно, от черупките на яйцата, с изпоцапани от жълтък и белтък муцуна и козина. Когато го нахокахме, той ни погледна с такова изражение, като че животът винаги е бил жесток към него и от никого не е очаквал нито разбиране, нито съчувствие. Реших, че си заслужава да проуча малко по-внимателно този разбойнически метод на измъкване от клетката, понеже не можех да си обясня как е успял да постигне това. Аз го пъхнах обратно в клетката, затворих резето на вратата и започнах да го наблюдавам внимателно отдалече. Измина доста време. Изведнъж между дървените прегради се показа черен нос и се завъртя насам-натам. Решил, че няма нищо подозрително, той отстъпи място на розова лапичка с дълги и тънки пръсти, която се протегна съвсем по човешки край напречните пръчки по посока на резето. Когато го напипа, един от артистичните пръсти се пъхна под резето и го дръпна ловко с едно щракане. Вратичката се отвори някак си виновно и в отвора бавно се показа замислената муцунка на Пух. В следващия четвърт час монтирах ново резе на вратата, но само за три дни той овладя всичките му тайни и отново избяга. Към края на седмицата върху вратата на клетката стърчаха всевъзможни резета и кукички, които биха накарали дори Худини 39 39 Жан Худини (1805–1871) — знаменит френски механик, изобретил остроумни играчки и фокуси. — Бел.прев. да се замисли, но всичко това само ни принуди да губим повече време за отваряне на вратата, отколкото Пух. В края на краищата окачих на вратата катинар и с това разреших въпроса. Пух обаче седеше с часове с протегната през дървената преграда лапа и опипваше катинара с чувствителните си пръсти, като от време навреме пъхаше изпълнен с надежда пръст в отвора за ключа.

Някой сантиментален човек може да си помисли, че Пух правеше отчаяни опити да избяга от своя дървен затвор сред безгрижната и неограничена свобода на гората. Това би било крайно неправилно. Когато Пух успееше да се измъкне, той се стремеше към две цели: първо, масата с храна, второ, клетката на птиците. Откриеше ли нещо за ядене, той оставаше там до нашето идване. Нямаше ли храна, той докарваше птиците до истинска истерия, като ги оглеждаше иззад мрежата и се облизваше. Може да се предположи също така, че ако Пух не се стремеше към своята изгубена свобода, тогава чисто и просто е бягал, за да си достави необходимата храна, която ние не сме му осигурявали. Искам обаче да спомена, че Пух ядеше много повече от всяко друго животно с неговите размери. Този лакомник получаваше всеки ден по две сурови яйца, витамини и рибено масло, разбъркани в около половин литър мляко, стотина грама мляно месо и плодове като банани, гуава и пау-пау. Пух поглъщаше всичко това за около половин час, а след кратка дрямка бе готов да продължи яденето.

Когато откри, че катинарът няма да му разкрие тайните си, Пух не се отчая и ежедневно му отделяше по половин час. Останалата част от времето си посвещаваше на други работи, между които и на старателно разтребване на клетката. Всеки ден след приключване на титаничния труд по почистване на клетката, ние я застилахме с пласт чисти дървени трици. Пух моментално го обземаше манията на изрядната домакиня да поддържа безупречен ред в дома си. Разхвърляните по целия под дървени трици явно му действаха на нервите. Той започваше от единия край на клетката и работеше заднешком — загребваше триците с предни лапи, изхвърляше ги между задните, а после ги избутваше като същински булдозер с възголемия си задник. Тази сериозна работа продължаваше дотогава, докато по пода не остане и прашинка, а в единия от ъглите задникът му не натрупваше огромна конусообразна купчина от дървени трици. Излишно е да споменавам, че ъгълът не се използваше за онези естествени функции, заради които насипвахме дървените трици. Затова пък той ги използваше в следобедния зной за кушетка или за своеобразен шезлонг, в който се излягаше по гръб и подръпваше замислено космите на огромния си корем със своите дълги пръсти. Когато изпаднеше в подобни будистки размишления, обичаше да си играе с парченце мазнина. Той захапваше единия край с уста, другия прихващаше със задни лапи и подръпваше ту със зъби, ту с лапи, клатейки се леко като в люлеещ се стол, което очевидно го приспиваше бързо.