Джералд Даръл - Пияната гора

В резултат на собствените ни усилия и подпомогнати от местното мъжко население (под непосредственото ръководство на Паула) ние скоро събрахме много представители от тамошната фауна. Джеки, Рафаел и аз не подгъвахме крак по цял ден: сковавахме и почиствахме клетки, хранехме и пояхме животните, правехме звукозаписи и фотоснимки. Макар да работехме и тримата, не успявахме да се справим с цялата работа. Ща не ща реших, че се налага да наемем дърводелец, който да се заеме поне с направата на клетките. Казвам „ща не ща“, понеже имах голям опит с този род занаятчии из разните краища на света. Убедих се, че дърводелците като специална категория хора са твърде едностранчиви. Накарайте ги да ви направят врата или маса, къде повече, къде по-малко сполучливо те ще направят онова, което сте им поръчали. Наемете обаче някой дърводелец и го накарайте да ви направи няколко различни клетки за животни — неговото умение начаса ще отиде по дяволите. Докато го научите на елементарните условия за правенето на клетки, настъпва време да си заминавате. Ето защо изпълнен с лоши предчувствия, помолих Рафаел да възложи намирането на дърводелец на Паула. Дърводелецът ни се представи още на следния ден: нисък, пълен човек с безизразно като на риба лице. Той ни съобщи с хриплив глас, че го наричали Анастасий. Около половин час втълпявах на Анастасий от какво имаме нужда, после му връчих един дървен сандък и му казах да направи от него клетка за птици. За кратко време се убедихме, че Анастасий притежава два изключително неприятни навика: първо, подсвиркваше си силно и фалшиво през време на работа, и второ, явно смяташе, че пироните са одушевени същества, обладани от някакъв зъл дух. Той заковаваше всеки пирон с поредица от страхотни удари, които кънтяха във въздуха дълго, след като главичката на пирона потъваше в дъската. След това спираше и оглеждаше внимателно пирона с крайчеца на очите си, като че очакваше да се измъкне от дървото. Пиронът си стоеше неподвижно на мястото, но Анастасий забелязваше някое едва доловимо движение, подскачаше напред и започваше да нанася опустошителни удари с чука дотогава, докато не се убедеше, че пиронът е престанал да се съпротивлява. След всеки „убит“ по този начин от него пирон той ознаменуваше своята победа със силно и фалшиво подсвиркване. Анастасий се труди върху първата клетка в продължение на два часа и когато нетърпима болка цепеше вече главите ни, ми представи за оглед своето произведение.

Няма нищо по-лесно от това да се направи клетка за птици: отпред е необходимо да се постави телена мрежа, а отдолу да се остави сантиметър и половина процеп, за да може да се почиства. Вътре се слагат две напречни пръчици за кацане и достатъчно голяма вратичка, през която човек да може да провира ръката си. Анастасий бе сътворил истински шедьовър. Неговата клетка приличаше на гробница, изпълнена с мъртви пирони, по-голямата части изкривени и изпочупени. По поставената отпред телена мрежа личаха големи вдлъбнатини — резултат от твърде усърдното забиване на пироните от страна на майстора. Изпълнението на вратичката бе замислено по такъв начин, че след затваряне беше почти невъзможно да се отвори отново, а след отваряне не можех да пъхна ръка през нея. Процепът за почистване бе толкова голям, че всяка птица, с изключение на някой голям и граблив хищник, можеше спокойно да излети през него. Ние съзерцавахме клетката потънали в мрачно мълчание.

— Джери, мисля, че е по-добре сами да си ги правим — наруши пръв мълчанието Рафаел.

— Не, Рафаел, имаме твърде много работа, ще трябва да се примирим с този касапин и да живеем с надеждата, че ще се оправи.

— След това си произведение няма да е трудно да се пооправи — забеляза Джеки. — Само че кого, за Бога, да поставим вътре? Трябва да е някоя опитомена птичка, та когато избяга, лесно да я хванем.

В продължение на една седмица Касапинът, както го нарекохме ние, изфабрикува няколко клетки, коя от коя по-лоши. Той достигна върха на своето майсторство, когато го помолих да ми направи клетка, облицована отвътре с тенекия. Той прикачи тенекията чрез прилагане на нов метод, като заби отвън навътре огромни пирони, без да ги огъва. В резултат на това вътрешните стени на клетката се изпъстриха със заострени върхове на пирони, заобиколени от разкъсана и назъбена тенекия. Цялото съоръжение наподобяваше необикновено средновековно приспособление за измъчване.