Джералд Даръл - Пияната гора

Една сутрин нашата колекция се попълни с нова животинка, която оповести с крясъци своето пристигане още на половин миля от лагера. Видях как един индианец потичваше бързо към нас. С едната си ръка едва успяваше да придържа огромната сламена шапка върху главата си, а с другата носеше разнебитена кошница и се мъчеше да попречи на някаква животинка да изскочи от нея. Животинката изразяваше недоволството си от това, че я държат затворена и издаваше силни проточени звуци, също като че някой се мъчеше да изпълни сложна фуга от Бах на стара автомобилна тромба. Индианецът се втурна към мен, постави кошницата в краката ми, отстъпи малко назад, свали шапка и върху лицето му се разля широка усмивка.

— Buenos dias, senor — поздрави той, — es un bicho, senor, un pajaro muy lindo 55 55 Добър ден, сеньор, донесъл съм животно, сеньор, една много красива птица (исп.). — Бел.прев. .

Чудех се каква ли ще е тази птица, която може да издава такива сложни, органоподобни звуци. Поставената на земята кошница се разклати и яростните крясъци се разнесоха отново. Погледнах надолу и срещнах студения като на риба поглед на светложълти очи, надничащи между отворите на плетения капак. Приведох се напред и повдигнах мъничко капака, за да разгледам по-добре обитателя на кошницата. Видях само купчина светлокафява перушина, когато от отвора се показа дълъг, зелен, наподобяващ кама клюн, заби се около два сантиметра в месестата част на палеца ми и моментално се скри отново в кошницата. Привлечена от моите вопли и последвалия поток от ругателства, на сцената се появи Джеки и запита преспокойно какво ме е ухапало този път.

— Воден бик — отвърнах неопределено аз и засмуках наранения си палец.

— Ти си ядосан, мили, кажи ми какво те ухапа?

— Ухапа ме воден бик — обясних аз.

Джеки ме погледна изумена.

— Подиграваш ли ми се? — попита най-сетне тя.

— Ни най-малко, казах ти вече, че ме ухапа хей тази проклета птица… по-точно не ме ухапа, ами ме клъвна… Това е тигров воден бик.

— А не е ли случайно ягуаров воден бик? — попита мило тя.

— Сега не е време за глупави шеги — смъмрих я свирепо аз, — по-добре ми помогни да я извадим от кошницата… Искам да я разгледам.

Джеки приклекна и повдигна капака на кошницата. Зеленият клюн отново се показа отвътре, но този път го очаквах и успях да го сграбча майсторски между показалеца и палеца си. Птицата запротестира приглушено, зарита и започна да се бори ожесточено в кошницата, но аз пъхнах вътре свободната си ръка, сграбчих я здраво за крилата и я измъкнах навън.

Не зная какво очакваше Джеки, но тя просто ахна при вида на птицата, защото без съмнение тигровият воден бик е една от най-красивите блатни птици. Представете си малка, леко попрегърбена чапла със сивкаво зелени крака и клюн, покрита изцяло със светлозелена перушина, изпъстрена с чудесни оранжеви и черни петна и резки, наподобяващи кожа на тигър; пламнала цялата като малък жив огън.

— Нали е прекрасна! — възкликна Джеки. — Каква разкошна окраска!

— Хвани я за малко за краката. Искам да прегледам крилото. Увиснало е някак особено.

Докато Джеки държеше птицата за зелените крака, аз прекарах ръка по долната част на лявото крило и някъде по средата му открих подутина на мускулатурата, която обикновено е доказателство за счупване. Опипах подутината с пръсти и раздвижих лекокрилото. Костта действително се оказа счупена, но за мое облекчение счупването беше чисто, тоест, без да има смесване на малки счупени костици.

— Има ли му нещо на крилото? — попита Джеки.

— Да, счупването е доста нависоко. Добре поне, че е чисто.

— Колко жалко! Такава очарователна птица! Не може ли някак си да й помогнем?

— Може да опитаме да я излекуваме. Сама обаче знаеш как тези глупави птици се отнасят към превръзките.

— Все пак струва ми се, че си заслужава.

— Добре. Иди да донесеш пари, а аз ще се помъча да се разбера с този човек.

Джеки влезе в къщата, а аз започнах бавно и заплетено да обяснявам на индианеца, че крилото на птицата е счупено. Той опипа мястото и се съгласи с мен, после поклати опечалено глава. Обясних му, освен това, че ще му заплатя половината цена, като останалата половина ще получи, ако птицата остане жива след една седмица. Това сложно обяснение изчерпа всичките ми оскъдни знания по испански език. Когато се мъча да говоря някой чужд език, активното използване на ръцете винаги ми е било от полза, защото един жест може да изрази много повече от оскъдния ми речник. Сега притисках разярения воден бик до гърдите си и не можех да се възползвам от тази възможност, защото с едната ръка придържах птицата през тялото, а с другата притисках клюна й. В резултат на всичко това се наложи да повтарям едно и също нещо по два, три пъти, за да може индианецът да ме разбере. Най-сетне той схвана онова, което исках да му кажа, и закима енергично с глава, двамата се усмихнахме един на друг, поклонихме се леко и замърморихме: „Gracias, gracias“ 56 56 Благодаря, благодаря (исп.). — Бел.прев. . Внезапно на индианеца му дойде на ум да попита колко ще му платя. Този проклет въпрос причини моята гибел. Без дори да се замислям, аз пуснах клюна на птицата и повдигнах ръка да му покажа с пръсти необходимото число. Птицата тъкмо това очакваше и постъпи така, както постъпват всички членове на нейното семейство по време на нападение. Тя повдигна глава, прицели се в очите ми и ми нанесе смъртоносен удар. По една чиста случайност успях да дръпна навреме глава и клюнът пропусна очите ми. Въпреки всичко дръпнах се недостатъчно, клюнът се заби в лявата ми ноздра и върхът му потъна някъде до синусите.