Джералд Даръл - Пияната гора

На нашия водач вероятно му мина същата мисъл през главата, тъй като се извърна на седлото, отмахна с небрежно движение на ръка комарите от лицето си и посочи островчето.

— Senor, bueno, eh 57 57 Сеньор, хубаво, а (исп.). — Бел.прев. ?

— Si, si, muy lindo 58 58 Да, да, много хубаво (исп.). — Бел.прев. ! — съгласих се аз, обърнах коня и прецапах до следващата ни каруца, повлякла след себе си дълга опашка от изкоренени растения. Джеки седеше свита отзад, нахлупила огромна сламена шапка на глава и омотала няколко пъти здраво лицето си с шал.

— Не искаш ли да си починеш? — попитах я аз.

Изпод дълбините на шала ме стрелна едно мрачно око. След това Джеки разви шала и откри зачервеното си и подпухнало от ухапванията на комарите лице.

— Искам да си почина — отвърна горчиво тя. — Освен това искам студен душ, ледено питие и около четиристотин тона ДДТ, но дори не си и въобразявам, че мога да ги получа.

— Във всеки случай ще можеш да си починеш. Тук има малко островче, където бихме могли да поседнем.

— Къде е тази проклета змия?

— Не зная, но нашият водач е съвсем сигурен, че ще я открием.

— Радвам се, че поне той е сигурен в това.

Нашият керван се измъкна уморено от блатото и се пъхна в благословената сянка на дърветата. Докато Джеки и аз седяхме и се чешехме унило, двамата индианци се впуснаха в дълъг разговор. След това водачът приближи и обясни, че според неговите изчисления змията се намирала някъде наоколо, но очевидно се е придвижила по-далече, отколкото предполагал. Предложи да го почакаме, докато отиде да огледа малко по-нататък местността. Веднага възприех идеята, почерпих го с цигара и той зацапа отново през блатото с ореол комари около главата и плещите. След като подремнахме и изпушихме по цигара, аз почувствах отново прилив на сили и започнах да се пъхам из бодливите храсталаци с надеждата да открия някои влечуги. След малко ме сепна силният и измъчен вик на Джеки.

— Какво се е случило? — попитах аз.

— Ела бързо и я махни от мен — извика тя.

— Какво да махна? — попитах аз и закрачих бързо през храстите към Джеки.

Джеки седеше с навит крачол на панталона, с впита в крака огромна и подута от кръв пиявица, наподобяваща удължена смокиня.

— Боже Господи! — възкликнах аз. — Пиявица!

— Зная, че е пиявица… Махни я бързо!

— Прилича на конска пиявица — казах аз и приклекнах да я разгледам.

— Хич не искам да зная какъв е проклетият й вид. Махай я! — избухна гневно Джеки. — Махни я от крака ми, знаеш, че не мога да ги понасям!

Запалих цигара, смукнах няколко пъти, за да, я разпаля добре, след това допрях върха й до издутия заден край на пиявицата. Тя огъна отчаяно тяло, но се отлепи от крака на Джеки и тупна тежко на земята. Аз я настъпих с крак и я спуках като детско балонче, а от нея като от фонтан запръска алена кръв. Джеки изтръпна от отвращение.

— Погледни дали по мене няма и други пиявици.

Огледах я внимателно, но не открих нови пиявици по тялото й.

— Не разбирам къде си я намерила — казах аз, по никого от нас няма пиявици.

— Не зная… може да е паднала от дърветата — отвърна Джеки и вдигна поглед към клоните, като че очакваше да види увиснали по тях гроздове пиявици, готови да се нахвърлят отгоре ни. Неочаквано Джеки замръзна на мястото си.

— Джери, погледни бързо, там горе!

Повдигнах глава и забелязах, че сцената с пиявицата е наблюдавал и друг обитател на островчето. По средата на ствола на дървото, под което седяхме, имаше малка хралупа, от тъмната вътрешност, на която ни наблюдаваше малко колкото монета от половин крона и покрито с пера личице с две огромни златисти очи. То ни оглеждаше изплашено в продължение на минута, после се скри в дупката си.

— Какво беше това? — попита Джеки.

— Това е бухал — пигмей. Тичай при коларя и донеси неговото мачете… само тичай, за Бога, по-бързо и по-тихо.

Докато Джеки се отдалечи внимателно, аз обиколих дървото да разбера дали няма някой друг изход, но не открих нищо. Когато Джеки се върна с мачете, аз отсякох набързо дълга и тънка пръчка и свалих ризата си.

— Какво, за Бога, си намислил да правиш?

— Трябва да запушим по някакъв начин дупката, докато се изкача по дървото — обясних аз и завързах ризата на топка на края на пръчката. После приближих внимателно дървото с тази импровизирана запушалка, повдигнах я нагоре и натиках бързо ризата в отвора на хралупата.

— Дръж така ризата, а аз ще се изкача горе — помолих аз и докато Джеки придържаше пръчката, покатерих се по дървото и увиснах несигурно на един чеп близо до украсеното от моята риза място. Пъхнах внимателно ръка под ризата и бръкнах в хралупата. За щастие тя се оказа доста плитка. Заопипвах вътре и скоро почувствах върху пръстите си меки удари. Сграбчих бързо тялото на птицата, но то беше толкова дребно, че в първия момент се усъмних дали действително съм заловил търсената от мене птица. В следващия миг един малък закривен клюн се впи болезнено в палеца ми и аз разбрах, че не съм сбъркал. Извадих ръка от хралупата с разрошената малка птичка, вперила възмутен поглед в мен между пръстите ми.