Джералд Даръл - Пияната гора

Ние не успяхме да уловим нито един вискач, нито пък, както вече казах, успяхме да зърнем такъв. Това е единственият представител на аржентинската фауна, който за голямо мое съжаление не успях да срещна.

Въздухоплавателната компания ни уверяваше, че като докараме нашите животни в Буенос Айрес, само за двадесет и четири часа ще можем да ги изпратим за Лондон. Ето защо, когато камионът ни се добра до околностите на столицата, аз позвъних в отдела за превозите, съобщих им, че сме пристигнали и ги попитах на кое място на аерогарата бих могъл да подслоня животните за през нощта. Те ме информираха с изискана любезност, че през следващата седмица няма да имат възможност да изпратят животните за Лондон и че на територията на аерогарата няма къде да ги подслонят. Да се окажете в средата на Буенос Айрес с пълен камион животни, без да има къде да ги подслоните, меко казано, беше малко смущаващо.

Когато разбра нашето затруднение, шофьорът ни разреши любезно да оставим животните в камиона за през нощта, но на следващата сутрин трябваше да ги разтоварим, защото имал работа. Ние приехме неговото предложение с благодарност, паркирахме камиона близо до дома му и се заехме да храним животните. Незавършили още работата си, на Джеки й хрумна една идея.

— Сетих се! — възкликна тя. — Да телефонираме в посолството.

— Не можем да телефонираме в посолството и да ги молим да устроят нашите животни за цяла седмица — възразих аз. — Посолството не се занимава с такива въпроси.

— Ако се обадиш на мистър Джибс, може би той ще ни помогне — настояваше тя. — Във всеки случай, струва ми се, че си заслужава да опитаме.

С нежелание и съзнавайки цялата безполезност на това, което върша, аз се обадих в посолството.

— Ало! Завърнахте ли се вече? — долетя до ушите ми веселият глас на мистър Джибс. — Добре ли прекарахте?

— Да, чудесно! Благодаря.

— Радвам се. Успяхте ли да заловите много животни?

— Да, достатъчно. Всъщност, затова ви се и обаждам. Не зная дали бихте могли да ни помогнете.

— Разбира се. В какво се състои работата? — попита мистър Джибс, без да подозира каквото и да е.

— Необходимо ни е място, където да настаним за една седмица нашите животни.

На противоположния край последва кратка пауза, по време на която ми се струваше, че мистър Джибс се бори с изкушението да ми тръсне слушалката. Но аз недооцених неговото самообладание, защото, когато ми отговори, гласът му звучеше любезно и равно без ни най-слаби признаци на истерия.

— Работата е трудна. На вас вероятно ви е необходима градина или нещо подобно?

— Да, за предпочитане с гараж. Имате ли нещо предвид?

— В момента, не. Рядко се обръщат към мен… хм… да търся жилищни помещения за животни, така че опитът ми в това отношение е малък — посочи той. — Все пак, ако наминете утре сутринта насам, може и да съм измислил нещо.

— Много ви благодаря — отвърнах с признателност аз. — По кое време сте в посолството?

— О, не много рано — отвърна бързо мистър Джибс. — Елате към десет и половина. Това ще ми даде възможност да се свържа с няколко души.

Върнах се и предадох разговора на Джеки и Ян.

— Десет и половина е късно за нас — отвърна Джеки. — Шофьорът на камиона току-що ни каза, че имал работа в шест часа.

Известно време стояхме в мрачно мълчание и си блъскахме главите какво да правим.

— Зная как да постъпим! — каза неочаквано Джеки.

— Не — отвърнах решително аз. — Повече няма да се обаждам в посолството.

— Нямам предвид това. Да се обадим на Бебита.

— Боже Господи! Разбира се. Как не се сетихме по-рано?

— Тя сигурно ще ни намери някое място — отвърна Джеки, която, изглежда, беше под впечатлението, че всеки човек в Буенос Айрес е специалист по намиране подслон за диви животни в момента, в който се обърнат към него.

За трети път се отправих към телефона. Последвалият разговор доказа големите достойнства на Бебита.

— Ало, Бебита, добър вечер!

— Джери? Здравей, моето момче, току-що говорех за вас. Къде се намирате сега?

— Някъде из дивите околности на Буенос Айрес, повече не мога да ти кажа.

— Е добре, изяснете си къде сте и идвайте на вечеря.

— С удоволствие, стига да имаме възможност за това.

— Разб-б-бира се, че имате възможност.

— Бебита, всъщност се обаждам да те попитам дали не би могла да ни помогнеш.

— Разбира се, моето момче. За какво става дума?

— Знаеш ли, тук сме с всички наши животни. Можеш ли да ни намериш някое място, където да ги приютим за една седмица?