Джералд Даръл - Пияната гора

В началото поради формата на тялото и цвета на костюмчето му ние нарекохме новоизлюпеното пиленце Ег 9 9 Ег (англ. egg) — яйце. — Бел.прев. . По-късно, когато поотрасна, му дадохме по-солидното име Егберт. По едно или друго време съм срещал много забавни птици, но те бяха смешни поради своята външност и дори в най-обикновените им действия имаше нещо комично. Никога обаче не съм срещал птица като Егберт, която не само изглеждаше смешна, без да върши каквото и да е, но излъчваше безпределен комизъм с всяко свое действие. Нито преди, нито след него съм срещал птица, която да ме е карала да се смея буквално до припадък. Малко са професионалните комици, които имат такова въздействие над мене. Достатъчно беше Егберт да се изправи на необикновено големите си крака, да наклони глава встрани, да издаде лукаво въпросителното „уип“ и чувствах как у мен се надига неудържим смях. Всеки следобед пускахме Егберт от клетката и му разрешавахме да се поразходи около час из поляната. Ние очаквахме тези разходки с онова нетърпение, с което ги очакваше и той, но един час бе напълно достатъчен. След изтичане на този срок ние се виждахме принудени да го поставим отново в клетката, иначе имаше опасност да ни призлее от смях.

Ходилата на Егберт бяха проклятието на неговия живот. Прекалено големи, при ходене те постоянно му се преплитаха. Непрекъснато го грозеше опасността да настъпи собствените си пръсти, да падне и да стане за присмех, както се случи през първия ден. Ето защо той следеше внимателно краката си при най-слабия признак на неподчинение. Понякога стоеше цели десетина минути с наведена глава и се взираше мрачно в пръстите, които помръдваха леко в тревата, разпрострени като лъчите на морска звезда. Очевидно желанието на Егберт беше да се избави от тези огромни крака. Те го дразнеха ужасно много. Той беше сигурен, че без тях ще се носи из поляната с грацията на сухо семенце от магарешки бодил. Понякога наблюдаваше известно време краката си и решаваше, че е приспал тяхната бдителност. В този момент най-неочаквано за тях той се хвърляше стремително напред с надеждата да пробяга бързо поляната и да остави някъде след себе си ненавистните си крайници. Макар и да приложи неведнъж този трик, от това не излезе нищо. Краката му никога не изоставаха от него. Започнеше ли да се движи, те се сплитаха със злобна решимост във възел и Егберт падаше по очи сред маргаритките.

Краката му постоянно и по различни начини го караха да пада по земята. Егберт страдаше от голямата амбиция да улови някоя пеперуда. Причината не успяхме да разберем, понеже не можеше да ни я обясни. Знаехме само, че паламедеите се смятат за пълни вегетарианци, но когато на около два метра от Егберт се завъртеше някоя пеперуда, цялото му същество като че се изпълваше с кръвожадност, в очите му блясваха фанатични и хищнически пламъчета и той започваше да я дебне. За да се дебне успешно една пеперуда, тя трябва много внимателно да се наблюдава. Егберт разбираше това, но каква беда, след като разтреперан от възбуда започваше да следи пеперудата, оставените без наблюдение крака започваха да му правят разни номера, настъпваха пръстите, преплитаха се, а понякога тръгваха дори и в друга посока. Едва-що отдръпнал поглед от своята жертва, краката започваха да се държат прилично, но насочеше ли отново поглед към пеперудата, от нея нямаше вече и следа. Ето че настъпи незабравимият ден! Разкрачил широко крака, Егберт дремеше на слънце, когато една голяма, невъзпитана и лоша пеперуда прелетя бързо над поляната, снижи се и кацна точно върху човката му. Тя размаха мустачки, което се изтълкува като много груб жест, и отново се стрелна във въздуха. Разтреперан от справедлив гняв, Егберт се опита да я клъвне точно когато прелиташе над закръглената му като кубе глава. За нещастие той се наклони твърде много назад, за миг се олюля застрашително, после тупна по гръб и размаха безпомощно крака във въздуха. Докато лежеше напълно смутен и безпомощен, нахалната пеперуда се възползва от случая, кацна върху изпъченото му, обрасло с пух коремче, оправи набързо тоалета си и пак отлетя. Този позорен епизод естествено настрои Егберт още по-войнствено срещу пеперудите, но както и да се стараеше, не успя да залови нито една от тях.

Прехраната на Егберт ни създаде от началото известни грижи. Той отхвърляше с презрение обикновената растителна храна, като зеле, салата, детелина и люцерна. Опитвахме се да му предложим бисквити с твърдо сварени яйца, но той отхвърли ужасен този опит да го тикнем по пътя към канибализма. Той едва-едва удостояваше с внимание плодовете, триците, царевицата и разните други продукти и после отвръщаше от тях глава. Аз напълно се отчаях и предложих като крайна мярка да го пуснем в зеленчуковата градина, изпълнен със слабата надежда, че независимо от крехката си възраст той ще ни даде някои указания за предпочитаното от него меню. По това време проблемът за прехраната на Егберт безпокоеше цялата естансия, така че когато го извадихме от клетката, за да проведем замисления експеримент, пред вратата на кухнята се събра цяла тълпа от развълнувани хора. Егберт приветства цялата компания с приятелското си „уип“, изправи се на крака, падна, с голям труд възстанови равновесието си и започна своята разходка. Ние го последвахме, затаили в очакване дъх. Той премина край лехата със зеле, без дори да я удостои с поглед, като насочваше основно вниманието си върху контрола над собствените си крака. Доматите малко го заинтересуваха, но тъкмо като че се канеше да вземе някакво решение и огромен прелетен скакалец отвлече вниманието му. Сред картофите го налегна умора и малко си подремна, а ние през това време търпеливо чакахме. Той се събуди явно поосвежен, отново удивено ни поздрави, прозя се, заклати се като пиян и продължи пътя си. Край морковите премина с презрение. При граха почувства, че няма да е лошо да се поразвлече, затова се опита да ни прилъже да поиграем на криеница. Разбрал, че не желаем да се отвличаме от основната си задача, той се отказа със съжаление от своето намерение и продължи нататък. Цветовете на боба, изглежда, го очароваха, но интересът му очевидно се оказа от естетичен, а не от гастрономичен характер. Сред магданоза и джоджена нещо го засърбя лявото ходило и при опита си да застане на един крак, за да открие причината на дразненето, тупна тежко заднешком в една локва с дъждовна вода. Когато го вдигнахме, подсушихме и успокоихме, той се заклати по-нататък и навлезе в равните лехи на спанака. Тук внезапно се спря и започна внимателно и недоверчиво да оглежда растенията. После приближи още повече и наклонил на една страна глава, се вгледа в тях от малко разстояние. Дъхът ни секна в очакване. Егберт се приведе напред да клъвне един лист, препъна се и падна с главата напред сред едрия спанак. След като се изправи с труд, той направи нов опит. Този път успя да залови върха на един лист с човката си. Егберт дръпна, но листът се оказа жилав и не се откъсваше. Приведен назад и с широко разкрачени крака, той дърпаше с всички сили. Крайчето на листа се откъсна и Егберт отново тупна по гръб, но този път той явно тържествуваше от победата, защото държеше малко парченце спанак в човчицата си. Под аплодисментите на присъстващите той беше отведен обратно в своята клетка, където му бе поднесено голямо блюдо със ситно нарязан спанак. Тук възникна ново затруднение. Дори ситно нарязаният спанак се оказа твърде груб за него. След като го погълна, той започна да го повръща.