Джералд Даръл - Пияната гора

Косматият броненосец е лешоядът на аржентинската пампа. Нисък, набит и с броня, предпазваща го от нападенията на повечето хищници, той се движи по обляната от лунните лъчи трева като миниатюрен танк и яде почти всичко, което му попадне на пътя. Той се храни с плодове и зеленчуци, но не успее ли да си ги набави, се задоволява и с яйца или новоизлюпени пиленца. За закуска похапва и мишлета, дори и змии, стига да успее да се натъкне на такива. Онова обаче, което привлича броненосеца така, както магнитът привлича желязото, е сочният и разложен животински труп. В Аржентина, където разстоянията са огромни, а стадата многобройни, често се случва да умре някоя болна или стара крава и трупът й да остане да лежи незабелязан в тревата; слънцето бързо го разлага, вонята се разнася далеч наоколо из пампата и нападналите го мухи започват да жужат като рояк пчели. Стигне ли до носа на хранещия се с растения броненосец, вонята му действа като покана за банкет. Той напуска своята дупка и обикаля, докато не открие превъзходното лакомство — огромното, червясало и сервирано на тревата блюдо. След като се натъпче до насита с разложено месо и червеи, броненосецът не е в състояние да остави трупа, върху който е останала толкова много храна, затова се завира под него. Той спи, докато смели храната си и отново почувства глад. След това е достатъчно да изпълзи, за да попадне направо на трапезата. Много рядко броненосец ще изостави някой изгнил труп, преди да оглозга и последния къс месо от вече побелелите кости. Едва тогава с щастливата въздишка на преситено животно той се завръща у дома си и започва да очаква с надежда следващата гибел на някоя крава или овца. Въпреки своя извратен вкус, броненосецът се смята за отлична храна, неговото месо напомня нещо средно между телешкото и месото на прасенце сукалче. Пеоните често го залавят, поставят го в бъчва и там го угояват, докато стане за клане. На пръв поглед може би е твърде противно да се яде животно, проявяващо вкус към мършата, но, от друга страна, и свинете имат някои твърде отблъскващи гастрономични навици.

Пампата има и друг жител, и колкото навиците на броненосеца са противни, толкова неговите са очарователни, но аз нямах удоволствието да го срещна. Това е вискачът, гризач голям колкото среден териер и със същото ниско туловище. Муцунката му прилича на заешка и е украсена с лента от черна козина, която се простира от носа към окото. Под тази лента козината е сиво-бяла, а под нея нова черна лента, така че човек остава с впечатлението, че животното е имало желание да се маскира като зебра, но после се е отказало по средата на работата. Вискачите живеят в колонии до четиридесет животни в големи подземни дупки, наречени вискачирници.

Вискачите са бохемите на пампата. Те водят много непринуден начин на живот и техните обширни подземни обществени жилища обикновено са изпълнени с най-различни техни приятели, нанесли се да живеят при тях. Американските кукумявки си изкопават малки апартаментчета в страничните стени на коридорите на вискачите. Понякога в неизползваните ъгълчета на общежитието, изпълняващи тук ролята на тавански помещения, се настаняват змии.

Когато вискачите разширят своето жилище и някои от тунелите се освободят, в тях моментално заемат място един особен вид лястовички. В много от вискачирниците живеят по-разнообразни обитатели, отколкото в пансионите на Блумсбъри. Докато тези наематели се държат прилично, вискачите не се обезпокояват ни най-малко от това, доколко е заселено тяхното подземие. Според мен художествените вкусове на вискачите са силно повлияни от сюрреализма. Земята непосредствено около входа на подземията им е лишена, от каквито и да е следи от зелена растителност, така като главните входове на колониите са оградени от същински танцувални площадки, отъпкани здраво от преминаването на безброй малки крачета. Тези плешиви места сред пампата служат за своеобразни зали, където вискачите уреждат своите художествени изложби. Те натрупват внимателно дългите сухи и кухи стъбла на магарешките бодили на купчини и ги примесват с камъни, клонки и коренища. За да станат тези натюрморти още по-привлекателни, вискачите прибавят към тях всичко, което привлича вниманието им. Пред една от вискачирниците успях да разгледам обичайната купчина от клонки, камъни и стъбла на магарешки бодили, между които с голям вкус бяха поставени няколко консервени кутии, три парченца станиол, осем червени пакетчета от цигари и един рог от крава. Тази необикновена изложба, подредена с такова внимание и любов сред безкрайната и пуста пампа, събуди в мене страстно желание да видя някой вискач сред естествената му среда. Представих си как закръгленото малко животинче с тъжната ивичеста муцунка клечи на лунната светлина пред входа на своята дупка, погълнато от работата по подреждането на своята изложба от сухи растения и разни други предмети. Едно време вискачът е бил едно от най-разпространените животни в пампата, но неговият вегетариански вкус и упоритостта, с която почиства тревата от големи участъци земя за уреждане, на своите художествени изложби, са му навлекли гнева на земеделците. Фермерите им обявили война и вискачите били тормозени, избивани и изгонвани от техните стари местообитания.