Чарлс Буковски - Капитанът отиде на обяд и моряците завзеха кораба

Здесь есть возможность читать онлайн «Чарлс Буковски - Капитанът отиде на обяд и моряците завзеха кораба» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Город: София, Год выпуска: 2010, ISBN: 2010, Издательство: ФАМА, Жанр: Современная проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Капитанът отиде на обяд и моряците завзеха кораба: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Капитанът отиде на обяд и моряците завзеха кораба»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Чарлс Буковски (1920 – 1994), знаменит представител на бийт-поколението, антиконформист и бунтар, е един от най-тиражираните и превеждани американски писатели. Автор е на 50 книги – поезия и проза. С непоносима прямота, виртуозност на перото и страховит хумор той мощно пише за бруталност и секс, за лудост и отхвърленост, за поривите, провалите и отчаянието. В последната си творба – "Капитанът отиде на обяд и моряците завзеха кораба", издадена посмъртно, – Буковски е все така ексцентричен, язвителен и проницателен в размислите си за писането, смъртта, парите, авторитетите и абсурдите на човешката природа. Книгата е илюстрирана от друга легенда на ъндърграунда – художника Робърт Кръм.
Творческият период на повечето писатели е кратък. Те слушат хвалебствия по свой адрес и им вярват. Има само един върховен съдия на написаното и това е писателят. Ако слуша критиците, редакторите, издателите, читателите, с него е свършено. И разбира се, когато се замае от славата и богатството, можеш да го изсипеш в канала при лайната.
Повечето хора не са готови за смъртта, нито за своята, нито за чуждата. Тя ги шокира, ужасява ги. Страшно ги изненадва. По дяволите, изобщо не би трябвало да я има. Аз нося смъртта в левия си джоб. Понякога я изваждам и ѝ говоря: "Здрасти, бейби, как си? Кога ще дойдеш за мен? Ще те чакам." – Чарлс Буковски
Буковски шокира публиката със своя нелитературен стил, с редкия си, безцеремонен език и със страстта си да каже нещата поновому. Той пренесе живото слово по страниците на книгите си и по този начин очарова читателите, отдавна уморени от стерилността и отчуждаващата скованост на американската литература. – Джей Дохърти

Капитанът отиде на обяд и моряците завзеха кораба — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Капитанът отиде на обяд и моряците завзеха кораба», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Изгасихме телевизора.

На другия ден щяха да дойдат някакви японци за интервю. Една от книгите ми бе преведена на японски, а друга се подготвяше. Какво можех да им кажа? За конете? За потискащия живот в мрачния салон за свободен достъп? Може би просто щяха да ми задават въпроси. Би трябвало, все пак бях писател. Много странно, но всеки трябва да бъде някакъв, нали? Бездомен, известен, гей, луд, някакъв. Ако пак пуснат седем фаворита на девет пътеки, ще се захвана с нещо друго. Тичане за здраве. Или ходене по музеи. Рисуване с пръст. Шах. По дяволите, нещо не по-малко глупаво.

27.02.1993

00:56

Капитанът отиде на обяд и моряците завзеха кораба.

Защо има толкова малко интересни хора? От милиони срещаш само неколцина. Трябва ли да продължаваме да живеем като сив и скучен вид? Като че ли единственото, което им се удава, е Насилието. Много са добри в това. Истински разцъфтяват в тази среда. Лайняни цветя, които ни усмърдяват живота. Проблемът е, че се налага да продължавам да общувам с тях. Ако искам лампата ми да свети, ако искам компютърът ми да работи, ако искам в тоалетната ми да има вода, да си купя нови гуми, да ми извадят зъб или да ми разпорят корема, трябва да продължавам да общувам. Тези кретени са ми нужни заради такива досадни дреболии, въпреки че ме отвращават. Отвращение, това е точната дума.

Те обаче измъчват съзнанието ми с некадърността си в жизнено важни области. Например всеки ден, докато карам към хиподрума, сменям каналите на радиото, търсейки музика, свястна музика. Всичко, на което попадам, е некадърно, унило, безжизнено, немелодично, апатично. Въпреки това някои от тези песни носят милиони и създателите им се смятат за истински хора на Изкуството. Това са ужасни, ужасни глупости, които дълбаят съзнанието на младите. Това им харесва. По дяволите, дай им лайна и ще ги изядат. Не разбират ли? Не чуват ли? Не чувстват ли промиването, баналността?

Не мога да повярвам, че няма нищо. Продължавам да сменям станциите. Имам тази кола от по-малко от година, но копчето на радиото вече е изтъркано. В черната боя има бяло петно, като оголена кост, което сякаш ме гледа.

Е, да, има класическа музика. Ще трябва да се задоволя с нея. Тя обаче винаги е на мое разположение. Слушам я по три-четири часа нощем. Затова постоянно търся друга музика. Нея просто я няма. А трябва да я има. Това ме притеснява. Чувствам се измамен. Помислете колко хора никога не са чували свястна музика. Нищо чудно, че са кисели, нищо чудно, че убиват, без да се замислят, нищо чудно, че нямат сърце.

Какво мога да направя? Нищо.

Филмите не са по-свестни. Слушаш или четеш критиците. Страхотна лента, казват те. Отиваш да гледаш въпросния филм. Седиш в залата и се чувстваш като глупак, чувстваш се ограбен, измамен. Досещам се за всяка сцена, преди да я видя. И очевидните мотиви на героите, стремежите им, желанията им, важните неща за тях са толкова инфантилни и жалки, толкова отегчително тъпи. Любовните сцени са унизителни, изтъркани, глупави.

Мисля, че повечето хора гледат прекалено много филми. Критиците – със сигурност. Когато твърдят, че филмът е страхотен, имат предвид, че е хубав в сравнение с другите филми, които са гледали. Те са загубили способност за преценка. Затъпяват от гледане на още и още нови филми. Те просто не знаят, загубили са нишката. Забравили са кое е истински скапано, а то е почти всичко, което гледат.

Да не говорим за телевизията.

Дали като писател... и аз съм един от тях? Ами... Като писател аз трудно чета чужди писания. Просто не намирам какво да ме грабне. За начало, те не знаят как да подреждат редовете, абзаците. Дори когато гледаш написаното отдалеч, изглежда скучно. А ако се зачетеш – още по-лошо. Няма ритъм. Няма нищо изненадващо или свежо. Няма хазарт, няма огън, няма живот. Какво правят тези хора? Изглежда като тежък труд. Нищо чудно, че повечето писатели казват, че за тях писането е мъчително. Много добре ги разбирам.

Понякога, когато пиша и нямам вдъхновение, съм пробвал други неща. Поливал съм листовете с вино, държал съм ги над клечка кибрит и съм прогарял дупки в тях.

– Какво ПРАВИШ там? Мирише ми на изгоряло.

– Няма нищо, мила, всичко е наред...

Веднъж кошчето ми се запали. Изнесох го на балкончето и го залях с бира.

За собственото ми писане ми помага гледането на боксови мачове. Как се използва ляв прав, десен кръстосан, ляво кроше, ъперкът, париране. Обичам да гледам как се млатят, как се нокаутират. Трябва да се научи нещо от това, нещо да се приложи в писането, в начина на писане. Човек има само един шанс и той отминава. Остават само листове хартия и може би със същия успех можеш да ги запалиш.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Капитанът отиде на обяд и моряците завзеха кораба»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Капитанът отиде на обяд и моряците завзеха кораба» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Капитанът отиде на обяд и моряците завзеха кораба»

Обсуждение, отзывы о книге «Капитанът отиде на обяд и моряците завзеха кораба» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x