Чарлс Буковски - Капитанът отиде на обяд и моряците завзеха кораба

Здесь есть возможность читать онлайн «Чарлс Буковски - Капитанът отиде на обяд и моряците завзеха кораба» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Город: София, Год выпуска: 2010, ISBN: 2010, Издательство: ФАМА, Жанр: Современная проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Капитанът отиде на обяд и моряците завзеха кораба: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Капитанът отиде на обяд и моряците завзеха кораба»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Чарлс Буковски (1920 – 1994), знаменит представител на бийт-поколението, антиконформист и бунтар, е един от най-тиражираните и превеждани американски писатели. Автор е на 50 книги – поезия и проза. С непоносима прямота, виртуозност на перото и страховит хумор той мощно пише за бруталност и секс, за лудост и отхвърленост, за поривите, провалите и отчаянието. В последната си творба – "Капитанът отиде на обяд и моряците завзеха кораба", издадена посмъртно, – Буковски е все така ексцентричен, язвителен и проницателен в размислите си за писането, смъртта, парите, авторитетите и абсурдите на човешката природа. Книгата е илюстрирана от друга легенда на ъндърграунда – художника Робърт Кръм.
Творческият период на повечето писатели е кратък. Те слушат хвалебствия по свой адрес и им вярват. Има само един върховен съдия на написаното и това е писателят. Ако слуша критиците, редакторите, издателите, читателите, с него е свършено. И разбира се, когато се замае от славата и богатството, можеш да го изсипеш в канала при лайната.
Повечето хора не са готови за смъртта, нито за своята, нито за чуждата. Тя ги шокира, ужасява ги. Страшно ги изненадва. По дяволите, изобщо не би трябвало да я има. Аз нося смъртта в левия си джоб. Понякога я изваждам и ѝ говоря: "Здрасти, бейби, как си? Кога ще дойдеш за мен? Ще те чакам." – Чарлс Буковски
Буковски шокира публиката със своя нелитературен стил, с редкия си, безцеремонен език и със страстта си да каже нещата поновому. Той пренесе живото слово по страниците на книгите си и по този начин очарова читателите, отдавна уморени от стерилността и отчуждаващата скованост на американската литература. – Джей Дохърти

Капитанът отиде на обяд и моряците завзеха кораба — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Капитанът отиде на обяд и моряците завзеха кораба», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

По-добре беше, когато бях млад, когато все още търсех. Скитах по нощните улици и гледах, гледах... комбинирах, мъчех се, търсех... и нищо не намерих. Но все още не бях осъзнал истината, пълната безнадеждност. Така и не намерих истински приятел. С жените – всяка нова ми носеше надежда, но само в началото. Доста рано се примирих, престанах да търся момичето на мечтите; просто исках някоя, която не е кошмарна.

А пък хората – вечно живите в литературата, в класическата музика – вече бяха мъртви. Това обаче ми помагаше, за известно време. Но когато живите и омагьосващи книги се изчерпаха, вече нямаше спасение. Класическата музика беше моята крепост. Слушах я главно по радиото, все още слушам. Винаги се изненадвам, дори сега, когато чуя нещо силно и ново, нечувано досега, а това ми се случва доста често. Докато пиша това, слушам по радиото нещо, което не съм чувал досега. Пирувам с всяка нота като човек, гладуващ за нов приток на кръв и смисъл, и ето, той идва. Удивлявам се колко много прекрасна музика е създавана, век след век. Сигурно е имало много велики хора в миналото. Не мога да го обясня, но съм голям късметлия, че имам това, че го чувствам, че се зареждам с него и го приветствам. Никога не пиша, ако не съм пуснал радиото на класическа музика, тя винаги е била неразделна част от работата ми. Може би някой някога ще обясни защо толкова много от енергията на Чудото се съдържа в класическата музика. Съмнявам се, че някога ще узная. До края на живота си ще се чудя. Защо, защо няма повече книги с такава сила? Какво не им достига на писателите? Защо добрите са толкова малко?

Рок музиката не ме зарежда. Бил съм на един рок концерт, главно заради Линда. Вижте колко съм добър, а? Както и да е, билетите ни бяха безплатни благодарение на солиста, който харесваше книгите ми. Сложиха ни във ВИП зоната с големите клечки. Един режисъор, бивш актьор, дойде лично да ни вземе със спортната си кола. С него имаше и един друг актьор. Това са талантливи творци, по техен си начин, и нелоши хора. Отидохме в дома на режисъора, там беше гаджето му, видяхме бебето им и после всички се натоварихме на някаква лимузина. Пихме, приказвахме си. Концертът беше на стадион "Доджър". Бяхме закъснели. Групата свиреше, дънеше яка музика. 25000 души. Имаше енергия, но беше за кратко. Беше доста опростено. Предполагам, че текстовете бяха добри, ако ги разбереш. Говореха за Причини, Морал, Любов, намерена и изгубена, и така нататък. Хората имат нужда от това – бунт срещу установения ред, срещу родителите, срещу нещо. Но тези преуспели музиканти, милионери, каквото и да пееха, вече бяха ЧАСТ ОТ УСТАНОВЕНИЯ РЕД.

След известно време солистът обяви:

– Посвещавам този концерт на Линда и Чарлс Буковски!

Двайсет и пет хиляди души посрещнаха това изявление с овации, сякаш знаеха кои сме. Беше смехотворно.

Около нас беше пълно с кинозвезди. Познавахме се от преди. Това ме безпокоеше. Не ми харесваше и когато вкъщи идваха режисьори и актьори. Не обичах Холивуд, филмите рядко ме вдъхновяваха. Какво правех с тези хора? Дали и аз ставах един от тях? Нима седемдесет и две години съм се борил, за да се влея сега в сивата маса?

Концертът беше към края си и с режисъора отидохме в барчето за ВИП гости. Ние бяхме сред избраните. Леле!

Имаше маси, бар. И знаменитости. Отидох на бара. Напитките бяха безплатни. Барманът беше огромен чернокож. Поръчах си питие и му казах:

– След като изпия това, ще излезем отзад и ще те проверя колко си отворен.

Барманът се ухили:

– Буковски!

– Познаваш ли ме?

– Чел съм "Записки на стария мръсник" в "Ел Ей фрий прес" и "Оупън сити".

– Проклет да съм!

Стиснахме си ръцете. Одобрихме се.

С Линда приказвахме с различни хора за неща, от които не разбирам. Често се връщах на бара за следващата водка. Барманът ми сипваше щедро. На идване бях заредил и в лимузината. Ставаше ми все по-лесно да издържа, достатъчно бе да пия – по много, бързо и често.

Когато певецът дойде, вече бях доста натряскан, но все още в съзнание. Седнахме и поговорихме, но не знам за какво. Бях в пълно затъмнение. В крайна сметка той си тръгна. Знам само онова, което ми разказаха по-късно. Лимузината ни закарала до нас, но когато съм стигнал до стълбището на къщата, съм паднал и съм ударил главата си в тухлите. Наскоро бяхме платили да ги сложат. От дясната страна на главата ми потекла кръв, ударил съм също дясната ръка и гърба си.

Усетих какво е станало чак на другата сутрин, когато станах да пикая. Видях се в огледалото. Изглеждах, както навремето след пиянско сбиване. Боже мой! Отмих част от кръвта, нахраних деветте котки и пак си легнах. Линда също не се чувстваше добре. Но поне беше видяла концерта.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Капитанът отиде на обяд и моряците завзеха кораба»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Капитанът отиде на обяд и моряците завзеха кораба» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Капитанът отиде на обяд и моряците завзеха кораба»

Обсуждение, отзывы о книге «Капитанът отиде на обяд и моряците завзеха кораба» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x