Чарлс Буковски - Капитанът отиде на обяд и моряците завзеха кораба

Съблякох се и отидох при джакузито. Мислех за сериала, за живота си, за сега и за всичко останало. Не внимавах много. Влязох във ваната от неподходящата страна.

Осъзнах го в момента, когато стъпих вътре. Тук нямаше стъпала. Случи се много бързо. По-надолу имаше малка платформа за сядане. Десният ми крак се закачи за нея, подхлъзнах се и изгубих равновесие.

Мина ми през ума: "Сега ще си фрасна главата в ръба на джакузито."

Опитах се да наклоня главата си напред, докато падах, всичко друго го бях прежалил. Десният ми крак пое тежестта на падането, изкриви се, но успях да не си ударя главата в ръба. Пльоснах се в бълбукащата вода, а кракът ме заболя зверски. Той и преди ме болеше, ама сега беше ад. Почувствах се като глупак. Можех да изгубя съзнание. Можех да се удавя. Линда щеше да ме намери мъртъв във водата.

ИЗВЕСТЕН ПИСАТЕЛ, НЯКОГАШЕН ПОЕТ НА ПРЕДГРАДИЯТА И ПИЯНИЦА НАМЕРЕН МЪРТЪВ В ДЖАКУЗИТО СИ. ТОКУ-ЩО ПОДПИСАЛ ДОГОВОР ЗА СИТКОМ, ОТРАЗЯВАЩ ЖИВОТА МУ

Това дори не беше позорен край. Това бе пълно осиране, изпратено от боговете.

Успях да изляза от джакузито. Едва ходех. При всяка стъпка силна болка прорязваше десният ми крак от глезена до коляното. Докуцуках до хладилника и извадих една бира...

Хари Дейн дойде пръв. С личната си кола. Извадихме виното и аз започнах да наливам. Докато пристигне Джо Сингър, бяхме изгълтали известно количество. Запознах ги. Джо разказа на Хари общата идея за сериала. Хари пушеше и пиеше вино доста бързо.

– Да, да – каза той, – ами саундтрак? Освен това с Ханк искаме да имаме пълен контрол над материала. И все пак, не знам. Има цензура...

– Цензура ли? Каква цензура? – попита Джо.

– Спонсорите, трябва да се съобразявате със спонсорите. Има граници, които не трябва да преминаваме.

– Ще имаме пълна свобода – увери го Джо.

– Това не е възможно.

– Смехът зад кадър е ужасен – намеси се Линда.

– Да – съгласих се аз.

– Снимал съм телевизионни сериали – продължи Хари. – Голям гърч е, киснеш в студиото с часове, по-зле е от снимането на филм. Тежък труд е.

Джо мълчеше.

Продължихме да пием. Минаха два часа. Всеки си пееше своята песен. Хари говореше, че може би трябва да отидем в НВО. Че смехът зад кадър е ужасен. Джо повтаряше, че всичко щяло да бъде наред, че в комерсиалните канали имало голяма свобода, че времената били други. Беше страшно досадно, ужасно. Хари буквално се наливаше с вино. По едно време заговори как светът отивал към гибел и какви били основните причини за това. Повтаряше едно изречение много често. Хубава мисъл. За жалост беше толкова хубава, че съм я забравил. Само че не спираше.

Изведнъж Джо Сингър скочи.

– По дяволите, хора, има много некадърно направени филми! Телевизията създава и добри неща! Ние не раждаме само помия! Вие в киното постоянно бълвате скапани филми!

После изтича в тоалетната.

Хари ме погледна и се ухили:

– Май го ядосах, а?

– Да, Хари.

Сипах си още вино. Седяхме и чакахме. Джо Сингър се забави доста. Когато се върна, Хари стана и започнаха да си приказват. Не чувах какво. Мисля, че на Хари му стана жал за Джо. Скоро след това Сингър започна да си събира нещата. Тръгна към вратата, обърна се към мен:

– Ще ви се обадя.

– Добре, Джо.

Излезе.

С Линда и Хари продължихме да пием. Хари приказваше как светът отивал към гибел, повтаряше онова умно изречение, което не си спомням вече. Не говорихме много за сериала. Когато реши да си тръгва, се притеснихме как ще кара. Поканихме го да преспи. Той отказа. Увери ни, че ще успее да се прибере. За щастие успя.

На другата вечер ми се обади Джо Сингър.

– Слушайте, не искам този човек. Мързи го да работи. Можем да вземем друг.

– Ама, Джо, основната причина да се заинтересувам от предложението беше идеята Хари Дейн да ме играе.

– Можем да вземем друг. Ще ви пиша. Ще ви изпратя списък, ще измисля нещо.

– Не знам, Джо...

– Ще ви пиша. И още нещо, говорих с нашите хора и те казаха добре, няма да има смях зад кадър. Освен това се съгласиха да отидем в НВО. Това ме изненада, защото работя за тях, а не за НВО. Както и да е, ще ви изпратя списък с актьорите...

– Добре, Джо...

Все още бях в мрежата му. Исках да се измъкна, но не знаех как да му кажа. Това ме изненада, защото обикновено доста лесно се отървавам от досадниците. Чувствах се виновен, защото вероятно беше хвърлил много усилия за тази работа. Освен това първоначално идеята за сериал, отразяващ живота ми, може би бе погъделичкала самолюбието ми. Сега обаче не ми харесваше. Цялата идея ме отблъскваше.