Кандис Бушнел - Сексът и градът

— Мен какво ме засяга?

— Ето за какво говоря!

— А и кои са тези хора?

— Просто се опитвам да ти дам един съвет — рече той. — И да ти помогна. Много си враждебна.

Кари усети как лошата й страна взема връх.

За кой ли път от няколко месеца насам.

— Ако искаш да ми помогнеш, не ми поднасяй заблудените, невежи мнения на разглезените си, привилегировани приятелчета, които дори нямат смелостта да живеят сами! — изкрещя тя. — На които не им се е налагало цял месец да ядат хотдогове, защото не са имали пари за свястна храна, ясно! Не ми казвай, че съм враждебна.

— Не викай — каза Тузаря.

Кари го посочи с цигарата си.

— Ти не викай. Не се перчи. Не се прави на целеустремен. Да не мислиш, че ми пука? Приятелите ти не ми плащат наема.

Точно така. Ти притежаваш този град!

Не очакваше да скъсат точно този уикенд, а по-скоро да запазят статуквото. Да го ненавижда, да мрази себе си. Да продължат по обичайния начин.

Цяла седмица беше останала сама в голямата къща в Ийст Хамптън. Тузаря й се обаждаше всяка вечер в 11 часа. Веднъж й звънна и каза, че на някакъв прием флиртувал с 30-годишна актриса — звезда на сапунени сериали.

— Трябва ли да се впечатля от това? — попита Кари.

— Просто споделям — отвърна той.

— Ставаш ужасно нахален — каза тя. — Кое те кара да смяташ, че може да си толкова самоуверен?

— Не ми се говори за това.

— На теб не ти се говори за нищо — заяви Кари.

Тузаря й затвори.

Когато пристигна рано вечерта в петък, тя лежеше на леглото и гледаше репортажите за напредъка на урагана по метеорологичния канал. Показваха едни и същи сателитни снимки.

— Ще пропусне — рече. — Винаги пропуска.

— Помниш ли миналата година? — попита Тузаря.

Друг ураган. И той ги подмина.

Беше един от най-хубавите им уикенди, макар че тя едва не се удави. В неделя, след т.нар. ураган, отидоха на плажа, който беше издълбан от вълните. Всички плуваха в обратното течение, беше топло и измамно примамливо. Кари беше подхваната от една вълна и се паникьоса, но сякаш се гледаше отстрани, както често става в моменти на опасност, и осъзна, че е отворила уста и крещи.

Не й беше минавало през ума, че когато се давиш, устата ти е отворена и се нагълтваш с вода.

Вълната я изхвърли на брега и когато се изправи, Кари видя, че Тузаря се смее.

Тя се давеше, а на него му беше забавно.

Не беше схванал разликата.

Не можеше да чете между редовете, да схваща нюансите. Не за това му плащаха акционерите. За него всичко беше черно или бяло. Вътре или вън.

Когато се прибраха от вечеря след уикенда с урагана, Тузаря каза, че не знаел какво да прави. Не можел да продължи напред. А трябвало. Разплака се не за себе си, а заради нея. Спасил я бил от противния й живот, а сега пак я връщал към него. Кофти му било, че постъпвал така, че така са се подредили нещата, че не успявал да удовлетвори желанията й. В никакъв случай не искал да я нарани.

Кари реагира не по учебник. Разсмя се.

— Я стига! — рече.

— Знам, че всъщност ме обичаш — каза той.

— Смяташ, че те обичам?

— Сигурен съм.

— Така ли?

— Да.

— Е — заяви тя, — не е вярно.

— Сами сме — каза Тузаря. — Не е нужно да лъжеш.

— Не лъжа. Как мога да те обичам, като не си влюбен в мен! Такива са правилата. Не ги нарушавай.

Кари влезе в банята и свали контактните си лещи. За последен път преспивам в тази къща, рече си. Когато излезе, Тузаря каза:

— Не исках да става така.

— Напротив, искал си — възрази тя. — Щом сме в това положение.

— Просто искам да съм с нормална жена — заяви той. — Да водя нормален живот.

— Извинявай — рече Кари.

— Ти не си с всичкия си — каза Тузаря. — Вече си голяма, за да се държиш така. Трябва да пораснеш. Да се погрижиш за себе си. Страх ме е за теб. Не може вечно да разчиташ на другите.

— Е, и? — попита тя.

— Не може да се държиш като 12-годишна. Да се прибираш в четири часа сутринта.

— 12-годишните не се прибират в четири часа сутринта.

— Знаеш за какво говоря. Не издържам повече. Никой нормален мъж не би издържал. Какво толкова правиш до четири часа сутринта!

— Говоря — изкрещя Кари. — Говоря с приятелите си. С хора, които има какво да кажат.

Тишина.

— Не се притеснявай — продължи тя. — Не си хаби нервите. И двамата изпълнихме предназначението си. Затова са връзките. Приеми го като натрупан опит.

— Не вярвам в това — заяви Тузаря. — Аз вярвам в истинската любов.

Тогава Кари си помисли: може пък да не знае всичко.