Кандис Бушнел - Сексът и градът

— Искаше да се запознаете — поясни Нико.

— Чувал съм за теб — повтори той и се подпря с лакът на масата. — Чел съм твои статии.

— Чудесно! — отвърна Кари.

— Тя вероятно ти е разправяла за мен — каза мъжът, като кимна към Нико.

— Не — рече Кари. — Нищичко.

— Мислех, че искаш да го запазиш в тайна — обясни Нико. Кавалерът й смятал, че телекомуникационният магнат бил влюбен в нея. И ревнувал. Мислел, че телевизионният магнат може или не може да е наредил да я проследят.

Нико смяташе, че и двамата са луди.

Настъпи неловък момент, когато Кееми Тайлон дойде да ги поздрави, след като синът на американския посланик и бивш наркоман си отиде. Банкерът застана до масата и сложи крак на пръчката на стола.

— Исках само да ви кажа — рече, — че Тузаря е на вечеря в центъра. С хора от компанията за голф.

— Благодаря — отвърна Кари.

— Няма значение. Не е важно. Нагласено е — успокои я Нико, когато мъжът си тръгна.

Като се върна в апартамента на Тузаря, Кари видя, че на секретаря е записано съобщение. Пусна го, макар отдавна да не беше прослушвала съобщенията му, тъй като последния път той беше се ядосал.

— Добре, добре — обеща тя. — Няма да ти прослушвам съобщенията. Няма да вдигам телефона, като те няма.

— Можеш да вдигаш телефона, но са ми казвали, че са ми оставяли съобщения, а аз не ги намирам.

Тя само го изгледа.

Както предполагаше, новото съобщение беше от Кееми за Тузаря. Френетично. „Исках да ти кажа, че тази вечер Кари ме видя…“ Кари го запази. Когато Тузаря се прибра — в 0,43 ч., тя му го пусна.

— Това не значи нищо — рече той. Беше в много добро настроение. — Кееми просто не знае какво става.

Кари не му напомни за следобедния им разговор. След два дена някой й каза, че бил в ресторанта, в който бил на вечеря и Тузаря, и че вечерята действително била делова, макар да присъствало и едно момиче, но то очевидно било свързано с бизнеса.

Тя вече не слушаше. Не я интересуваше. Вече се дистанцираше и отделяше в свое пространство.

Още не може да си спомни кой твърдеше, че бил в същия ресторант.

По време на празниците за Четвърти юли Тузаря непрекъснато изчезваше някъде с Великолепния и неговия хъмър 62 62 Марка джип. — Б.пр. . Казваха, че отиват до магазина. Казаха, че отиват до магазина шест пъти за два дена. Връщаха се с кисели краставички. После казаха, че отиват да карат ролери. Кари не им обърна внимание.

Щом Тузаря излезе, тя наду уредбата и затанцува из къщи. Кей-Си и Слънчевия оркестър.

— Как ще уредиш живота си? — питаше я той.

— Ще стана известна.

— Това е толкова тъжно. Никак няма да ти хареса.

— Напусни планетата ни!

Тогава той излизаше, пушеше пура и се цупеше или отиваше на плажа с Великолепния.

В средата на юли:

— Друга ли има?

— Не намесвай други хора. Става дума за нас.

— Това не е отговор.

— Само за нас.

— Въпросът е съвсем простичък. Има… ли… друга?

— Не.

— Лъжеш! Подучили са те, нали?

— За какво говориш?

— Подучили са те какво да кажеш.

— Става дума за нас. Няма връзка с други хора.

— Видя ли? Пак започваш.

— Защо усложняваш нещата!

— Не ги усложнявам. Ужасно ми се пуши.

— А на мен ми се спи. Защо не ме оставиш да заспя?

— Защото не заслужаваш.

— Нищо нередно не съм направил.

— Но и нищо редно! Искам да разбера кой те е подучил.

— За какво намекваш?

— Подучили са те какво да казваш. Това е стар номер. Когато си в затруднено положение, повтаряш една и съща фраза. Така не се получава разговор.

След един час:

— Какво правиш? С кого излизаш? По кое време се прибираш!

— Рано. Прибирам се рано.

— Ти не се владееш.

— Не е вярно. Прибирам се в…

— Не ме лъжи!

— Не те лъжа.

— Може да наредя да те проследят. Откъде знаеш, че не съм наел частен детектив? Достатъчно богат съм, за да си го позволя.

Това се случи няколко седмици след като Кари помоли да я изпратят в лудница.

Един септемврийски следобед Кари пътуваше нанякъде, но движението беше толкова натоварено, че тя слезе от таксито и тръгна пеш насред Мадисън авеню, облечена в скъп костюм с панталон. „Какво пък — рече си. — Ти притежаваш този град.“

— Виж, скъпа — беше й казал Тузаря преди няколко седмици, — хората не те харесват чак толкова, колкото си мислиш.

— Така ли? И какво от това? — Извади си бира от хладилника.

— Смятат, че си устремена към нещо, но не знаят към какво.