Кандис Бушнел - Сексът и градът

Не задавай въпроси.

Не губи време.

Постъпи, както смяташ за редно.

Продължи нататък.

Забрави го.

Между април и средата на юли не се случи нищо особено. Само няколко запомнящи се събития. Експлозията на самолета на ТУА 59 59 17 юли 1996 г. — необяснима експлозия на борда на „Боинг 747“, летящ за Париж с 230 души на борда. — Б.пр. . Ураганът 60 60 Вероятно ураганът Берта (5–14 юли 1996 г.). — Б.пр. . Кавгите им.

За какво се караха: тя искаше да говорят, той не. Тя искаше повече внимание, той не си правеше труда.

— Заприлича на бившите ми съпруги — казваше й Тузаря. — Все ме врънкаш за нещо. Не настоявай и желанието ти може да се сбъдне. Не ме учи как да постъпвам.

Защо си бе въобразявала, че ако се оженят, ще получи нужното й внимание? Защо не беше проумяла, че ако все пак се оженят, все повече ще се превръща в украшение? Това беше шаблон.

Предупрежденията гласяха (изричани безгрижно от Кари, когато някой споменеше бегло за бъдещето):

— След края на лятото може вече да не съм тук.

— За какво говориш?

— Не знам.

И това беше шаблон.

Един ден в началото на юли — поредният противен мрачен ден в къщата в Ийст Хамптън, където Кари беше останала цяла седмица, се отбиха неколцина приятели.

— Ако можех, още утре бих скъсала с него. Така ми се иска да се махна оттук — каза тя, като блъскаше вратите на шкафовете. Току-що беше провела поредния междуградски разговор.

Защо не сложи край още тогава?

Би било неудобно.

Вместо това переше (защо? имаха прислужница), попълваше запасите от храна (с продукти, които никога нямаше да вкусят, като пакети жълт ориз) и поливаше зеленчуковата градина. Връзката им приключи, преди да оберат първите зеленчуци, но градината й беше полезна, защото така имаше за какво да говори с него и с приятелите му. Всичко растеше, но нищо не зрееше. Нямаше слънце.

През почивните дни в Хамптън ходеха на вечеря или приемаха гости. Всички се напиваха много бързо и много рано и си лягаха преди 11 часа.

Кари се хвана да се оплаква, че продавачът в „Ред хорс маркет“ не режел сьомгата достатъчно тънко. А Тузаря разправяше как веднъж отказал да плати шест долара за половин килограм масло в „Тийвс анд бичис“ 61 61 „Крадци и кучки“. — Б.пр. .

Понякога тя едва се сдържаше да не го нарече „татко“. Например:

— Добре, татко, ще изхвърля боклука. Добре, татко, ще карам внимателно.

Разправяха, че Нико Бароун веднъж отишла да закуси в „Канди кичън“ по пижама и пантофи, но Кари не го каза на репортера. Пък и защо?

Той нямаше да разбере. Нямаше да се удържи. Щеше да се почувства длъжен да я разобличи. Защото момиче, което е способно да влезе в „Канди кичън“ по пижама, не би отишло на закуска с него. И репортерът би си отмъстил в пресата.

Ето защо не беше странно, че някъде към началото на май Нико Бароун се обади на Кари. Уж за съвет какво да прави с него.

— Остави го на мен — отвърна Кари.

Обади му се.

— Статията е преждевременна — каза. — Засега няма клюка.

Ето защо не беше странно, че малко след това двете с Нико пак започнаха да си говорят по телефона. Макар да не се бяха виждали осем години. Макар че и двете живееха в Ню Йорк.

Ето защо не беше странно, че Нико Бароун се оказа свидетелка на един от показателните инциденти.

Трябва да беше началото на юни в Манхатън. Както всяка сутрин Кари и Тузаря обсъждаха какво ще правят вечерта.

— Имам някакъв ангажимент. Не знам какъв — каза той.

— Добре — отвърна Кари. Вече беше препатила достатъчно, за да се научи да бъде предпазлива, когато Тузаря отказваше да навлезе в подробности. Макар да държеше графика за деня в ръката си — секретарката му го разпечатваше всяка вечер. Макар вече да беше задвижил сделката за фирмата за голф екипи.

Не задавай въпроси.

Благодаря ви, че превъзпитахте Тузаря.

— А ти какво ще правиш? — попита той.

— Ще се видя с Нико.

— Добре — рече Тузаря. — Във всеки случай ще се видим тук към 11 часа.

Следобед, когато говориха по телефона, той каза, че щял да вечеря с Кееми Тайлон — банкера от „Голдам“.

В осем часа Кари влезе в „Ла Гулю“ и видя Кееми Тайлон да вечеря с приятелката си. Нико Бароун седеше отвън. С нея имаше някакъв мъж, който държеше ръката й. Беше хубавият син — бивш наркоман — на американски посланик, който сега работеше като юрисконсулт за един от телекомуникационните магнати.

— Чувал съм за теб — каза той на Кари.