Кандис Бушнел - Сексът и градът

— Напротив, можеш — отвърна тя. — Там е цялата работа.

— Не разбирам — рече той. — С какво се различава нашата връзка от предишните ти?

— По нищо. Абсолютно същата е — каза Кари. — И засега е задоволителна.

На сутринта Тузаря беше в обичайното си весело настроение и това беше влудяващо.

— Помогни ми да си избера вратовръзка, скъпа — помоли както винаги. Донесе пет в спалнята, където Кари още се опитваше да спи, светна лампата и й подаде очилата. Налагаше всяка вратовръзка на костюма си.

Тя им хвърли бегъл поглед.

— Тази — рече. Хвърли очилата, отпусна се на възглавниците и притвори очи.

— Дори не ги погледна — каза Тузаря.

— Вече избрах — отвърна Кари. — Пък и какво толкова им е различното на вратовръзките?!

— О! Още си ядосана — рече той. — Не разбирам. Трябва да се радваш. Според мен след снощи нещата се изясниха.

— Малката гладува, бавачката напусна, а аз съм без пукната пара — изплака по телефона Амалита. — Ще ми донесеш ли малко пица, скъпа? Само две-три парчета пеперони, по-късно ще ти платя.

Живееше в апартамента на приятелка на своя приятелка в Горен Ийст Сайд. В една от страничните улици, които Кари познаваше твърде добре: мръсни тухлени сгради с тесни входове с пръснати менюта от китайски ресторанти, а отвън — мърляви хора, разхождащи мръсни кучета, и дебели жени, седнали — през лятото — на прага. Кари дълго смяташе, че никога няма да избяга от там. Купи пицата от заведението, в което беше ходила редовно и недалеч от което беше живяла четири години по време на безпаричния си период. Завари все същия пекар с мръсните пръсти и малката му женичка, която не продумваше и дума зад касата.

Апартаментът на Амалита беше на върха на четири паянтови рамена от стъпала, отзад. В блок, в който бе направен героичен, но неуспешен опит да се използват максимално оголените стени от шлака.

— Е — каза Амалита, — тук съм само временно. Наемът е нисък. Пет стотака на месец.

Дъщеря й — красиво момиченце с тъмна коса и огромни сини очи, седеше на пода пред купчина стари вестници и списания и разгръщаше страниците.

— Ами — продължи Амалита — Райти така и не се обади. След като ме покани да отида на турне с него и след като му пратих книгата, за която ме беше помолил. На тези типове не им трябва момичета, които са страхотни в леглото. Или поне добри. На тях им дай грозотии.

— Така е — отвърна Кари.

— Виж! Мама! — каза гордо момиченцето. Посочи снимка на Амалита в Аскот с шапка и в компанията на лорд Еди-кой-си.

— Един японски бизнесмен искаше да ми наеме апартамент — обясни Амалита. — Знаеш, че мразя тези неща, но истината е, че временно съм разорена. Смятах да приема само заради малката. Искам да я дам в предучилищна детска градина и ми трябват пари. Ето защо казах „да“. Но от две седмици не се е обаждал. Нито дума! Какво да си говорим!

Амалита седна на дивана по анцуг и започна да си къса от пицата. Кари се настани на тесен дървен стол. Носеше джинси и тениска с жълти петна под мишниците. Косите и на двете бяха мазни.

— Като се обърна назад — каза Амалита, — си мисля: „Не биваше да спя с този тип. Не биваше да спя с този тип.“ Може би трябваше да постъпя различно.

Замълча.

— Знам, че смяташ да напуснеш Тузаря. Недей. Дръж го. Разбира се, ти си красива и е редно да получаваш по милион предложения за срещи. Но двете с теб знаем истината. Разбираме нещичко от живота, нали?

— Мама! — обади се момиченцето. Вдигна списание и показа фотосесия за Амалита — в бял ски екип на „Шанел“ на склоновете на Сейнт Мориц; излизаща от лимузина на концерт на „Ролинг стоунс“; скромно усмихната в черен костюм и перли до един сенатор.

— Карингтън! Не сега — смъмри го привидно строго майка му. То я погледна и се засмя. Хвърли списанието във въздуха.

Беше слънчев ден. Слънцето струеше през мръсните прозорци.

— Ела, миличка — каза Амалита. — Ела да си хапнеш пица.

— Ехо, прибрах се — извика Тузаря.

— Здрасти — отвърна Кари. Отиде до вратата и го целуна. — Как мина коктейлът?

— Добре, добре.

— Приготвям вечеря.

— Чудесно! Много се радвам, че не се налага да излизаме.

— И аз — рече тя.

— Нещо за пиене? — предложи Тузаря.

— Не, благодаря — отказа Кари. — Може би само чаша вино с вечерята.

Запали свещи и се разположиха в трапезарията. Тя седеше изправена на стола. Тузаря говори дълго за сделката, която уреждал да сключи, а Кари го гледаше и кимаше, и хъмкаше окуражително. Но всъщност не го слушаше.