Кандис Бушнел - Сексът и градът

През почивните дни Кари и Тузаря отидоха на гости у родителите й. У тях всички готвеха. Тузаря направи трогателен опит да се включи.

— Аз ще приготвя соса за месото — предложи.

— Гледай да стане хубав — прошепна му Кари, като мина покрай него.

— Че какво му е? Аз правя страхотен сос! — възпротиви се той.

— Последния път му добави уиски, или нещо подобно, и беше ужасен.

— Аз бях виновен — обади се баща й.

— О! Много съжалявам — рече гадничко тя. — Забравих.

Тузаря не каза нищо. На другия ден се върнаха в града и вечеряха с негови приятели. Бяха все семейни двойки, женени от години. Някой заговори за папагали. Как някога имали говорещ папагал.

— Веднъж си купих монашеско папагалче за десет долара и го научих да говори — каза Тузаря.

— Монашеските папагалчета не говорят — обади се Кари.

— Това говореше — възрази той. — Викаше: „Здрасти, Снипи.“ Така се казваше кучето ми.

В колата на път за вкъщи Кари рече:

— Не може да е било монашеско папагалче. По-скоро скорец.

— Щом казвам, че беше монашеско папагалче, значи е така.

Кари изсумтя.

— Това е глупаво! Всеизвестно е, че монашеските папагалчета не говорят.

— Това говореше — каза Тузаря. Запали пура. До вкъщи не си проговориха.

Един уикенд Кари и Тузаря отидоха в Хамптън. Пролетта още не беше дошла и там беше потискащо. Запалиха камината. Четоха книги. Взеха си филми на видео. Тузаря обичаше екшъни. Кари преди ги гледаше с него, но сега отказа.

— Само си губя времето — рече.

— Тогава чети — отвърна той.

— Писна ми. Ще изляза да се поразходя.

— Ще дойда с теб — предложи Тузаря. — Щом свърши филмът.

Така че тя седна до него, гледаше и се цупеше.

Отидоха да вечерят в „Палм“.

Кари каза нещо, а той рече:

— О, това е глупаво.

— Така ли? Колко интересно! Точно ти да ме наречеш „глупачка“. След като съм по-умна от теб — отвърна тя.

Тузаря се засмя.

— Ако наистина смяташ така, действително си глупава.

— Не се заяждай! — предупреди го Кари. Наведе се над масата, внезапно обзета от умопомрачителен гняв. — Иначе ще направя всичко възможно да те унищожа. И не си мисли, че няма да ми достави удоволствие.

— Не ставаш достатъчно рано, за да можеш да се заядеш с мен — отвърна той.

— Не е нужно. Още ли не си разбрал? — Кари избърса ъгълчетата на устата си със салфетката. „Не започвай!“, помисли си. „Само не започвай!“ А на глас изрече: — Извинявай. Малко съм напрегната.

На сутринта, след като се върнаха в града, Тузаря каза:

— По-късно ще си поговорим.

— „Ще поговорим“? — попита тя. — Значи няма да се видим довечера?

— Не знам — каза той. — Може би не е зле да си починем един от друг, да се разделим за няколко дена, докато ти мине.

— Вече ми мина — възрази Кари.

Обади му се в офиса. Той каза:

— Ами не съм сигурен.

А тя се засмя и рече:

— Стига, глупчо! Нима човек няма право да изпадне в лошо настроение? Това не е краят на света. Понякога става така. Нали ти се извиних.

— Не искам да ме тормозиш.

— Обещавам, че ще бъда мила. Сега не съм ли? Видя ли? Мина ми.

— Предполагам — отвърна Тузаря.

Мина време. Тузаря замина по работа за няколко седмици. Кари остана в апартамента му. Понякога идваше Станфорд Блач и двамата се държаха като гимназисти, чиито родители са извън града. Пушеха „трева“, пиеха коктейли с уиски, печаха си курабийки и гледаха глупави филми. Оплескваха всичко, а на сутринта идваше прислужницата и почистваше, като търкаше на колене петната от сок по белия килим.

Няколко пъти се обади Саманта Джоунс. Разправяше на Кари с какви интересни и прочути мъже се среща и на какви страхотни купони и вечери ходи.

— Ти какво правиш? — питаше, а Кари отвръщаше:

— Работя, само работя.

— Трябва да излезем заедно. Докато Тузаря го няма… — казваше Сам, но не предлагаше нищо конкретно и след няколко обаждания на Кари й се отщя да говори с нея. Но й стана кофти, позвъни на Саманта и двете отидоха на обяд. Той започна добре. Ала после Сам заговори за идеите си за филми и за важните си познати, с които щеше да ги осъществи. Кари работеше над свой проект и Сам каза:

— Готин е, знаеш ли. Много е готин.

Тя попита:

— И кое му е готиното?

— Всичко. Лек е. Нали знаеш. Не е Толстой.

— Не се опитвам да бъда Толстой — заяви Кари. Но, естествено, се опитваше.

— Видя ли! — каза Сам. — Виж, познават те от цяла вечност. Трябва да мога да изразявам мнението си, без да се разстройваш. Това няма нищо общо с теб.