Джефри Арчър - Търговецът

Той намигна на Роуз, после остави Чарли и отиде при кръчмарката в другия край на тезгяха.

Чарли не набра смелост да ги погледне, макар че с крайчеца на окото видя в огледалото над тезгяха, че двамата си шушукат нещо. Роуз го стрелна един-два пъти с очи. След миг Томи отново беше при своя приятел.

— Готово, Чарли! — оповести той.

— В смисъл?

— Казах ти вече, вредих те. Трябва само да отидеш в бараката зад кръчмата, където държат празните щайги, след мъничко Роуз ще дойде при теб.

Чарли продължи да седи като залепен за стола.

— Хайде де! Какво умуваш! — подкани Томи. — Побързай, докато оная проклетия не е размислила.

Чарли стана и без да поглежда назад, излезе през страничната врата. Надяваше се, че никой не го е видял как тича по тъмния коридор и се измъква в задния двор. Застана сам на ъгъла и запристъпва от крак на крак, за да се постопли — чувстваше се кръгъл глупак. Втресе го и му се прииска да се върне в кръчмата. След малко пак потрепери, кихна и реши, че е чакал достатъчно и е време да се върне при другарите си и да забрави цялата история. Тъкмо тръгна към входа, когато отвътре изхвърча Роуз.

— Здрасти, аз съм Роуз. Извинявай, че се забавих, но точно когато ти излезе, дойде един клиент.

Той я погледна в мъждивата светлина, просмукваща се през прозорчето над вратата. Кръчмарката беше разкопчала още едно копче, изпод което се подаваше черният й корсет.

— Чарли Тръмпър — представи се младежът и протегна ръка.

— Знам — изкиска се жената. — Томи ми разказа всичко за теб, спомена и че в леглото никой от взвода не можел да се мери с теб.

— Е, поизхвърлил се е — изчерви се Чарли, а Роуз се пресегна и го хвана за ръцете.

Целуна го първо по врата, после и по лицето и накрая по устата. Раздалечи обиграно устните му и пъхна език.

В началото Чарли недоумяваше какво става, после обаче му стана толкова приятно, че продължи да прегръща жената и не след дълго дори притисна език в нейния. Първа се дръпна Роуз.

— Къде си се разбързал, Чарли. Отпусни се де. В тая работа наградите ги получават най-издръжливите, а не най-бързите.

Чарли отново започна да я целува, този път по-полека, и усети как една от щайгите се е забила в задните му части. Прокара плахо длан по лявата гърда на кръчмарката и се понамести — не знаеше какво да прави от тук нататък. Но това не бе чак толкова важно, защото Роуз бе наясно какво точно се очаква от нея: разкопча припряно и останалите копчета на блузата си и оголи пищна гръд. Вдигна крак, опря го в купчината щайги и показа розово бедро. Притеснен, младежът прокара ръка по меката плът. Щеше му се да плъзне пръсти нагоре, но продължи да стои като вцепенен, сякаш е на застинал кадър от черно-бял филм.

Роуз отново пое нещата в свои ръце, махна длани от врата му и се зае с копчелъка му. След миг пъхна длан под гащите му и започна да я движи напред-назад. Чарли недоумяваше какво точно става, макар да бе сигурен, че си е струвало да му счупят носа.

Роуз затърка все по-бързо, а със свободната ръка си смъкна гащите. Младежът едва се владееше. По едно време кръчмарката спря и си погледна роклята отпред.

— Ако наистина си най-добрият във взвода, по-добре германците да спечелят войната.

На другата сутрин върху дъската за обяви се появи заповед на коменданта. Според нея новият батальон към Кралския стрелкови полк бил достатъчно подготвен и разполагал с достатъчно мощ, за да се присъедини към войските на Антантата на Западния фронт. Чарли се запита дали дружбата, която през последните месеци е сплотила такава разнородна тълпа от момчета, е достатъчна, та те да влязат в битка с елита на германската войска.

Докато пътуваха с влака обратно на юг, на всяка гара отново ги приветстваха и насърчаваха, и този път Чарли си помисли, че сега вече наистина може би заслужават уважението на жените с капелите. Вечерта локомотивът най-сетне навлезе в Мейдстоун, където всички слязоха и бяха отведени в местните казарми на Кралския западнокентски полк.

На заранта, точно в шест часа, капитан Трентам проведе пълен инструктаж: новобранците научиха, че ще бъдат прехвърлени с кораб в Булон и след още десет дни обучение ще отидат в Етапл, където ще се присъединят към войските под командването на подполковник сър Данвърс Хамилтън, който бил удостоен с медал „За особени заслуги“ и който, както ги увери комендантът, подготвял мощен щурм срещу отбранителната линия на германците. Сутринта провериха оръжието и боеприпасите, а по обяд се качиха по мостика на чакащия военен кораб на Негово Величество краля „Решителност“.