Джефри Арчър - Търговецът

Това бяха последните думи на ефрейтора, преди той да обиколи помещението и да угаси газеничетата.

Когато най-сетне дойде и съботната вечер, двамата капнали от умора редници с подути ходила и изтръпнали крайници тръгнаха да обикалят града и да разглеждат каквото могат за три часа, пък и разполагаха само с по пет шилинга, което ограничи споровете коя кръчма да посетят.

Въпреки това Томи очевидно знаеше как да получи от всеки кръчмар най-много бира за възможно най-малко пари, макар че Чарли не разбираше какво си говорят, а те не разбираха него. В последната спирка — пивница „Доброволецът“, Томи дори изчезна някъде заедно с жената зад тезгяха, наперено закръглено момиче на име Роуз. Върна се след десет минути.

— Какво правихте? — полюбопитства Чарли.

— А ти какво мислиш, че сме правили, смотаняк такъв!

— Да де, но ви нямаше само десет минути.

— И десет минути са предостатъчни — обясни Томи. — За тая работа само на офицерите им трябва повече време.

Следващата седмица имаха първото занятие по стрелба и по ръкопашен бой с щик, дори урок по разчитане на карти. С картите Чарли нямаше трудности, докато на Томи му трябваше само един ден, за да се справи с пушката. На третото занятие вече я разглобяваше и сглобяваше по-бързо и от преподавателя.

В сряда сутринта на втората седмица капитан Трентам им изнесе първата лекция по история на Кралския стрелкови полк. Чарли беше много доволен, ако не се брои това, че Трентам остави у всички впечатлението, че не са достойни да бъдат в един полк с него.

— Онези, от нас, които са избрали Кралския стрелкови полк, защото се чувстват свързани исторически или по кръвна линия с него, надали смятат, че славата му ще се увеличи с тия престъпници, допуснати при нас само защото сме във война — натърти капитанът и изгледа Томи.

— Надут пуяк — изсъска младежът достатъчно силно, та да го чуят всички в залата, освен капитана.

Новобранците захихикаха, а Трентам се свъси.

В четвъртък следобед се появи отново в гимнастическия салон, този път обаче не потупваше с палката отстрани по крака си. Беше облечен в бяла фланелка, тъмносини гащета и дебел бял пуловер, не по-малко чисти от униформата му. Тръгна да се разхожда и да наблюдава как върви физическата подготовка — както и преди, и този път той прояви особен интерес към случващото се на боксовия ринг. В продължение на един час разделяха мъжете на двойки и им обясняваха основните правила първо за защита, после и за нападение.

— Дръж гарда, момче — ехтеше в залата всеки път, когато юмруците докоснеха брадичката на противника.

Когато и Чарли и Томи се качиха през въжетата на ринга, Томи вече бе обяснил на приятеля си, че се надява да приключат бързо и смята да мине метър.

— Ей, вие двамата, боксирайте се като хората — изкрещя Трентам и Чарли започна да удря Томи по гърдите, но съвсем лекичко, за да не го заболи. — Ако продължавате да се боксирате като женки, ще се кача на ринга и ще ви нокаутирам и двамата — допълни капитанът.

— Мен ако питаш, не може да нокаутира и муха — изшушука Томи, този път обаче Трентам го чу и за ужас на треньора моментално се метна на ринга.

— Ще ти дам аз на теб да се разбереш.

Помоли треньора да му сложи боксови ръкавици.

— Ще играя по три рунда с всеки от двамата — оповести Трентам, докато треньорът волю-неволю му връзваше ръкавиците.

Всички в залата бяха притаили дъх и ги гледаха.

— Ти ще бъдеш пръв. Как се казваш? — попита капитанът и посочи Томи.

— Прескот — ухили се младежът.

— А, да, престъпникът — рече Трентам и още през първата минута прогони усмивката от лицето на Томи, който сякаш танцуваше около него, само и само да не си изпати.

Във втория рунд капитанът започна да удря крошета, които обаче не бяха достатъчно силни, за да повалят Томи — беше запазил унижението за третия рунд, когато фрасна на младежа от Поплър съкрушителен ъперкът, който той така и не забеляза. Изнесоха го от ринга и сложиха ръкавиците на Чарли.

— Твой ред е — оповести Трентам. — Как се казваш?

— Тръмпър.

— Е, Тръмпър, дай да приключваме бързо — беше единственото, което изрече капитанът, преди да се устреми към него.

През първите две минути Чарли се защитаваше добре: току се навеждаше и отскачаше при въжетата или в ъгъла, припомнил си всички умения, получени в младежкия клуб на Уайтчапъл. Дори му се струваше, че като нищо би могъл да натрие носа на капитана, ако онзи проклетник нямаше очевидното предимство на по-голямото тегло и ръст.