Джефри Арчър - Търговецът

Чарли тръгна да се разхожда по перона, както дъвчеше клисавата кифла под звуците на военния оркестър, който свиреше „Земя на надежда и слава“ 9 9 Песен в прослава на Британската империя. — Б.пр. . Войната беше навсякъде. Качиха се отново във влака и от перона с кърпички им замахаха жени с капели, които цял живот щяха да си останат стари моми.

Влакът продължи с потракване на север, все по-далеч и по-далеч от врага, докато накрая спря на гара „Уейвърли“ в Единбург. На перона ги посрещнаха капитан, трима сержанти и хиляда жени.

Чарли чу как някой казва:

— Хайде, старшина!

След миг напред излезе мъж — същинска канара, сигурно беше висок към два метра, гърдите му бяха окичени с какви ли не медали.

— Стройте се — изкрещя великанът на непознат за Чарли диалект.

Сетне бързо — но както младежът щеше да научи впоследствие, твърде бавно според представите му — строи мъжете в редици по четирима и изкозирува на някакъв човек, вероятно офицер, както отсъди Чарли.

— Всички са налице — рапортува грамадният мъж, другият — Чарли не бе виждал по-добре облечен човек — също изкозирува.

До старшината изглеждаше дребничък, макар че сигурно бе висок към метър и осемдесет. Униформата му беше безупречна, въпреки че по нея нямаше медали, а ръбът на панталоните бе толкова остър, сякаш младият офицер ги обличаше за пръв път. В ръката с ръкавица държеше къса кожена палка, с която от време на време удряше лекичко отстрани по крака си, все едно е яхнал кон. Чарли се вторачи в хубавия му офицерски колан и кафявите кожени обуща. Бяха лъснати до блясък, точно както обувките на Ребека Салмън.

— Аз съм капитан Трентам — представи се той на тълпата необучени воини с акцент, който, както си помисли Чарли, по прилягаше на Мейфеър 10 10 Скъп лондонски квартал в Уест Енд, известен с луксозните си магазини и хотели. — Б.пр. , отколкото на гара в Шотландия. — Отговарям за личния състав на батальона — допълни мъжът, като пристъпваше от крак на крак. — Докато сте разквартирувани в Единбург, ще бъдете на мое подчинение. Първо ще отидем в казармата, за да получите завивки. Вечерята е в деветнайсет нула нула, осветлението се гаси в двайсет и един часа. Утре сутрин тръбата ще ви вдигне в пет часа, до шест, когато започва строевата подготовка, трябва да сте закусили. Така ще бъде през следващите три месеца. И от мен да го знаете, чакат ви три месеца истински ад — допълни той някак злорадо. — През това време пряк началник ще ви бъде старшина Филпот. Сражавал се е на Сома, където е бил удостоен с военен медал, така че е наясно какво ви чака, когато накрая отидете във Франция и застанете лице в лице с врага. Не пропускайте нито дума от онова, което ще ви каже, защото именно тя може да ви спаси живота. Поемете частта, старшина!

— Слушам! — излая Филпот.

Пъстрата тълпа изгледа уплашено мъжа, който през следващите три месеца щеше да отговаря за живота им. В края на краищата беше виждал противника и се беше прибрал в родината, за да разказва.

— Е, да тръгваме — подкани той и закрачи пред подопечните си, понесли багажа в какво ли не, като се почне от очуканите куфари и се стигне в пакетите, увити в амбалажна хартия, по улиците на Единбург — бързаше вероятно от страх да не би местните жители да забележат колко недисциплинирани са новобранците.

Въпреки че те изглеждаха пълни аматьори, минувачите спираха, насърчаваха ги с възгласи и им ръкопляскаха. Чарли забеляза с крайчеца на окото, че един от насъбралите се е опрял единствената си ръка в единствения си крак. След двайсетина минути вече бяха изкачили най-високия хълм, който младежът беше виждал и от който буквално останаха без дъх, и влязоха в казармата в Единбургската крепост.

Оная вечер Чарли почти не отвори уста — слушаше различните диалекти на мъжете около себе си. След вечерята, която се състоеше от грахова супа — „По едно грахче на всеки“, подметна ехидно дежурният ефрейтор — и от вкусно говеждо, Чарли, който с всяка изминала минута научаваше нови и нови думи, беше разквартируван в просторен гимнастически салон, където временно бяха наслагани четиристотин легла, широки само шейсет сантиметра и отстоящи едно от друго едва на трийсетина сантиметра. Върху тъничкия росерен дюшек имаше един чаршаф, една възглавница и едно одеяло. Такива били разпоредбите на краля.

За пръв път на Чарли му хрумна, че условията в къщата на Уайтчапъл Роуд могат да минат и за луксозни. Беше капнал от умора, свлече се на неоправеното легло и заспа, въпреки това на другата заран се събуди още в четири и половина. Днес обаче не му се налагаше да ходи за стока, нито пък можеше да избира каква ябълка да изяде на закуска — зелена или червена.