Джефри Арчър - Търговецът

— По-скоро ще се опитам да се срещна с Уотърстоун в Принстънския университет и със Стинстед от „Бъркли“.

— Познавам ли ги? — свъси се Беки, докато редеше цветята във вазата.

— Едва ли, мамо. И двамата са университетски преподаватели по математика.

Чарли се засмя.

— На всяка цена да ни пишеш редовно, моля те! — настоя майка му. — По-спокойно ми е, когато знам къде си и какво правиш.

— Да, мамо, ще пиша — увери я Даниъл и се постара да не издава раздразнението си. — Но само ако ми обещаеш да не забравяш, че вече съм на двайсет и шест години.

Беки го погледна с усмивка.

— Не думай!

Вечерта младежът се върна в Кеймбридж — опитваше се да измисли как да пише на родителите си от Америка, при положение че отива в Австралия. Никак не му бе приятно да мами майка си, ала знаеше, че ще я заболи още повече, ако й каже истината за капитан Трентам.

Положението съвсем се усложни, когато Чарли му прати билет първа класа за Ню Йорк — беше за кораба „Куин Мери“ и на него бе посочена точната дата на заминаване. Струваше сто и три лири стерлинги и включваше и връщането, датата за което трябваше да се уточни допълнително.

Накрая Даниъл реши как да постъпи. Изчисли, че ако през седмицата след края на сесията се качи на „Куин Мери“ и отплава за Ню Йорк, а после продължи с железницата през Съединените щати и отиде в Сан Франциско, би могъл да остане там един ден и да вземе парахода „Аоранджи“, който да го откара до Сидни. Така щеше да разполага с един месец, който да остане в Австралия, а оттам да повтори пътуването, само че от юг на север, и да има достатъчно време, за да се върне в Саутхамптън няколко дни преди началото на Михаиловия семестър 60 60 Така в някои английски училища и колежи се нарича есенният семестър — от Михаилов ден, който се пада на 29 септември. — Б.пр. .

Както винаги когато се заемаше с нещо, и този път Даниъл се готви дълго и старателно, преди да поеме към Саутхамптън. Отдели три дни за Информационната служба към дипломатическото представителство на върховния комисар 61 61 Посланик на една страна от Общността на народите в друга. — Б.пр. на Австралия на улица Странд, а в мензата на „Тринити“ се стараеше да сяда до някой си доктор Маркъс Уинтърс, професор от Аделаида, на специализация в Кеймбридж. Макар че първият секретар и заместник главен библиотекар в Информационната служба на Австралия остана озадачен от някои въпроси на Даниъл, а доктор Уинтърс недоумяваше какви ли са подбудите на младия математик, в края на пролетния триместър Даниъл бе убеден, че знае достатъчно, за да не пилее време, когато стъпи на далечния континент. Въпреки това си даваше сметка, че цялото начинание ще се окаже авантюра, ако първият му въпрос получеше отговора: „Няма как да установим“.

Четири дни след като студентите се пръснаха и Даниъл приключи с протоколите от сесията, той си стегна багажа — беше готов за пътуването. На другата заран майка му дойде в колежа, за да го откара до Саутхамптън. Докато пътуваха към южното крайбрежие, Даниъл научи, че наскоро Чарли е поискал от Лондонската община да одобри проекта му за огромен универсален магазин от единия, та чак до другия край на Челси Терас.

— Ами разрушените при бомбардировките жилищни сгради?

— От общината са дали на собствениците тримесечен срок да подадат молба за нов строеж на мястото на развалините, в противен случай са ги заплашили, че ще откупят принудително парцела и ще го обявят за продан.

— Жалко, че не можем да го купим ние — отбеляза Даниъл, надявайки се с поредния си завоалиран въпрос да изтръгне от майка си някакъв отговор, тя обаче не каза нищо и продължи да кара по шосе номер трийсет.

„Каква ирония на съдбата“, помисли Даниъл. Беше достатъчно тя да му се довери и да му обясни защо госпожа Трентам не желае да работи с баща му, за да обърнат колата и да се приберат в Кеймбридж.

Младежът се върна към по-безопасните теми.

— И как татко смята да събере средства за такова мащабно начинание?

— Още се колебае дали да тегли заем, или да пусне на борсата акции.

— За каква сума става въпрос?

— Според господин Мерик ще бъдат необходими към сто и петдесет хиляди лири стерлинги.

Даниъл подсвирна.

— Напоследък цените на недвижимите имоти се вдигнаха рязко и банките са готови да ни отпуснат веднага цялата сума — продължи Беки, — но искат да заложим като обезпечение всичко, което притежаваме, включително сградите на Челси Терас, къщата, сбирката с произведения на изкуството, а за капак ни предлагат и лихва върху заема от четири на сто годишно.