Джефри Арчър - Търговецът

След един час от операционната излезе висок едър мъж, следван от Грейс. Чарли ги погледна, но хирургът беше с маска и той така и не разбра по лицето му как е минала операцията. Господин Армитидж смъкна маската и изражението му даваше отговора на безмълвните молитви, отправени от Чарли.

— Успях да спася живота на жена ви — рече мъжът, — но не можах да сторя нищо за мъртвородената ви дъщеря, господин Тръмпър. Наистина съжалявам.

От операцията минаха доста дни, а Беки още не бе излизала от болничната стая.

По-късно Чарли научи от Грейс, че макар господин Армитидж да е спасил живота на жена му, тя вероятно ще се възстанови напълно едва след няколко седмици, особено след като са й обяснили, че не бива да ражда повече, ако не иска да изложи на опасност живота си.

Чарли ходеше на свиждане всяка сутрин и вечер, но чак подир половин месец тя намери сили да сподели с мъжа си как Гай Трентам е нахълтал в дома им и я е заплашил, че ще я убие, ако не му каже къде е картината.

— Ама защо? Не разбирам! — възкликна Чарли.

— Между другото, картината намери ли се?

— Засега няма и следа от нея — призна той точно когато Дафни влезе в болничната стая с голяма кошница храна.

Целуна приятелката си по двете бузи, сетне потвърди, че сутринта е купила плодовете от „Тръмпър“. Беки успя криво-ляво да се усмихне и отхапа без особено желание от една от прасковите. Дафни приседна в края на леглото и веднага се впусна да разказва на приятелката си последните новини.

Наскоро бе ходила отново у семейство Трентам и съобщи, че Гай бил заминал чак за Австралия, а майка му твърдяла, че изобщо не бил стъпвал в Англия и бил тръгнал за Сидни направо от Индия.

— През Гилстън Роуд — вметна Чарли.

— В полицията не са на същото мнение — каза Дафни. — Там са убедени, че онзи негодник е напуснал Англия още през 1920 година, не разполагали с доказателства, че оттогава се е връщал.

— Е, не ни е работа да ги убеждаваме в противното — рече Чарли и хвана жена си за ръката.

— Ама как така? — учуди се Дафни.

— Дори аз съм на мнение, че Австралия е достатъчно далеч, та да оставим Трентам да си троши главата. При всички положения и да тръгнем да го гоним, вече няма да спечелим нищо. Сигурен съм, че стига австралийците да му отпуснат достатъчно въже, той ще си надене сам примката.

— Но защо точно Австралия? — възкликна Беки.

— Госпожа Трентам разправя на всеки срещнат, че били предложили на Гай да стане съдружник във фирма за продажба на едър рогат добитък, твърде изгодна покана, за да я отхвърли, пък било то и с цената на това да напусне полка. Мен ако питате, й вярва само свещеникът.

Но дори Дафни нямаше отговор защо Трентам е искал толкова много да се сдобие с малката маслена картина.

Подполковникът и Елизабет също дойдоха няколко пъти на свиждане на Беки и тъй като той постоянно говореше за бъдещето на търговското дружество и нито веднъж не отвори дума, че ги напуска, Чарли също реши да не го пита.

Накрая разбра от Краудър кой е купил жилищните сгради на Челси Терас.

След месец и половина закара много внимателно жена си на Гилстън Роуд. Господин Армитидж бе препоръчал тя да си почине един месец и чак тогава да мисли да се връща на работа. Чарли обеща на хирурга, че няма да разрешава на Беки да пипа нищо, докато не е сигурен, че тя се е възстановила напълно.

Сутринта, след като жена му се върна вкъщи, Чарли я остави да лежи, облегната на няколко възглавници, и да чете и се върна на Челси Терас, където веднага влезе в бижутерията, която беше купил в отсъствието на жена си.

Доста дълго избира, докато накрая хареса гердан от изкуствени перли, златна гривна и дамски часовник, които после нареди да бъдат пратени на Грейс, на главната сестра в отделението и на медицинската сестра, грижила се за Беки по време на непредвидения й престой в болница „Гай“. Следващата му спирка беше магазинът за плодове и зеленчуци, където помоли Боб да напълни кошница с най-хубавите плодове, сетне избра лично от магазина на номер сто и едно бутилка отлежало вино.

— Изпрати от мое име плодовете и виното на господин Армитидж, живее на Кадоган Скуеър номер седем — допълни той.

— Веднага — обеща Боб. — Нещо друго?

— А, да, докато лекарят е жив, имай грижата да получава всеки понеделник плодовете и виното.

След около месец, през ноември 1922 година, Чарли научи, че Арнолд среща трудности в изпълнението на една проста задача: да намери продавачка. Напоследък той имаше най-големи неприятности именно с подбора на служителите — за всяко освободено място се явяваха от петдесет до сто кандидати. Арнолд ги отсяваше до неколцина, тъй като Чарли и досега държеше да разговаря с кандидатите, преди да реши кого да назначат.