Джефри Арчър - Търговецът

— Пак ли! Първо жилищните сгради, сега и галерията. Кога ще миряса тая жена?

— Подозирам, че когато умре и я погребат — отвърна Чарли.

— Няма да се учудя, ако и след това продължи да ни създава главоболия — допълни Беки.

— Ако имаш предвид сина — вметна Хамилтън, — лично аз се съмнявам, че е по силите му да ни създава пречки от двайсет хиляди километра разстояние. Но колкото до майката, адът гняв не таи… — рече той ядосано.

— Всички го бъркат този цитат — възрази Чарли.

— Моля? — изненада се председателят на управителния съвет.

— Това, подполковник, е Конгрив 38 38 Уилям Конгрив (1670 — 1729), английски драматург. — Б.пр. . Стихът гласи: „Небето гняв не таи, а любовта — омраза. И адът яд не таи за разлика от жената“. — Подполковникът го зяпна с отворена уста, ала не каза нищо. — Но да се върнем на въпроса — подкани Чарли. — Бих искал да знам какъв е таванът, до който управителният съвет ме упълномощава да наддавам за сградата на Челси Терас номер едно.

— При тези обстоятелства смятам, че ще ни трябват пет хиляди лири стерлинги — заяви Беки.

— Но не повече — намеси се Хадлоу, след като прегледа отчета пред себе си.

— Може би една стъпка нагоре? — помоли Беки.

— Извинявайте, но не ви разбирам — каза банкерът. — Какво означава „една стъпка нагоре“?

— При търг, господин Хадлоу, наддаването никога не достига точната сума, която си очаквал. Повечето хора, участвали в него, са си намислили някаква цифра, която неминуемо бива закръглявана, така че, ако наддадеш еднократно над нея, често печелиш търга.

Дори Чарли кимна, а Хадлоу заяви възхитен:

— В такъв случай нямам нищо против да направите една стъпка нагоре.

— Предлагам госпожа Тръмпър да се яви от наше име на търга — каза Хамилтън. — При нейния опит…

— Много мило, подполковник, но въпреки това имам нужда от помощта на съпруга си — усмихна се Беки. — А и на целия управителен съвет. Вече съм съставила план.

Тя обясни на колегите си какво е намислила.

— Голяма веселба ще падне — възкликна подполковникът, след като младата жена млъкна. — Ще разрешите ли и аз да присъствам на търга?

— О, да — потвърди Беки. — Трябва да присъствате всички. С изключение на нас с Чарли ще седнете на реда точно зад госпожа Трентам, и то само няколко минути преди началото на наддаването.

— Негодницата му с негодница! — изруга военният и побърза да добави: — Извинявайте.

— Така си е, не е цвете за мирисане. По-важното обаче е, че е аматьорка. Да не го забравяме — добави Беки.

— Какво искате да кажете? — попита банкерът.

— Понякога аматьорите се увличат — случи ли се, професионалистите нямат никакъв шанс, защото аматьорът започва да наддава като луд и не се спира. Да не забравяме, че това вероятно е първият търг, в който госпожа Трентам участва и на който изобщо присъства, и ако тя е не по-малко твърда от нас в решението си да се сдобие с имота, не бива да забравяме, че разполага с повече средства. Значи можем да я победим само с хитрост.

Всички се съгласиха.

След края на заседанието Беки запозна по-подробно Чарли с плана си за предстоящия търг и една сутрин дори го накара да отиде на разпродажба в „Сотби“ и да наддава за три сребърни предмета, изработени от холандски майстори. Той изпълни надлежно напътствията на жена си, но накрая спечели в наддаването не на сребърните предмети, а на съд за горчица в стил „Крал Джордж“, нещо, което изобщо не бе смятал да купува.

— Това е най-добрият начин да се научиш — увери го Беки. — Пак бъди благодарен, че не си наддавал за картина на Рембранд.

Същия ден, докато вечеряха, продължи да обяснява на мъжа си тънкостите на търговете много по-подробно, отколкото на заседанието на управителния съвет. Чарли научи, че можеш да показваш на човека, провеждащ търга, с най-различни знаци, че продължаваш да наддаваш, така че другите да не забележат, и през това време да огледаш противниците си.

— Но нали госпожа Трентам ще те познае? — попита Чарли, след като отряза на жена си филия хляб. — Все пак накрая ще наддавате само вие двете.

— Не, няма да ме забележи, ако ти успееш да я извадиш от равновесие още преди да съм се включила в наддаването — отвърна Беки.

— Да, но управителният съвет реши…

— Реши да продължа наддаването и след като бъде прехвърлена границата от пет хиляди лири.

— Ама…

— Без „ама“, Чарли — отсече Беки, докато отново му слагаше в чинията от задушеното. — Сутринта на търга искам да бъдеш като изваден от кутийка: ще облечеш най-хубавия си костюм и ще седнеш на седмия ред, така че всички да видят колко си доволен от живота. След това ще наддаваш до три хиляди и петстотин лири стерлинги. Когато госпожа Трентам вдигне сумата, а тя задължително ще го направи, ще станеш и ще излезеш с гръм и трясък от залата, все едно си загубил, а в твое отсъствие аз ще продължа да наддавам.