Джефри Арчър - Търговецът

Онзи понеделник Арнолд вече бе разгледал молбите на няколко момичета, изявили желание да започнат работа като цветарки на мястото на една от най-старите служителки във фирмата, която се беше пенсионирала.

— Сведох кандидатките до три — обясни заместникът на Чарли. — Но си казах, че сигурно ще проявиш интерес към едно от момичетата, което отхвърлих. Не отговаряше на изискванията. И все пак…

Чарли погледна листа хартия, който Арнолд му подаде.

— Джоан Мур. А защо да… — подхвана той, докато преглеждаше набързо молбата. — Ясно — рече след малко. — Много си наблюдателен, Том. — Чарли прочете още няколко реда. — На мен обаче не ми трябва… но от друга страна, може би ми трябва. — Той вдигна очи. — Повикай през следващата седмица госпожица Мур, искам да се видя с нея.

В четвъртък Чарли разговаря в дома си на Гилстън Роуд близо час с Джоан Мур и първото впечатление, което тя му направи, бе на весело момиче, което, макар и незряло, има добри обноски. Ала преди да я назначи за камериерка на госпожа Тръмпър, реши, че трябва да й зададе още няколко въпроса.

— Защо кандидатствате за работата, защото знаете за отношенията между жена ми и бившата ви работодателка ли?

Момичето го погледна право в очите.

— Да, драги ми господине, знаех.

— Предишната ви работодателка уволни ли ви?

— Не бих казала, че ме е уволнила, драги ми господине, но когато напуснах, отказа да ми даде препоръка.

— Каква причина изтъкна?

— Излизах с един от лакеите и пропуснах да уведомя иконома, който отговаря за прислугата.

— Още ли излизате с този лакей?

Момичето се подвоуми.

— Да, драги ми господине — потвърди то. — Мислим да се оженим, след като посъберем пари.

— Чудесно — отвърна Чарли. — В такъв случай в понеделник сутринта се явете на работа. Господин Арнолд ще има грижата да оформи назначението.

Когато Чарли съобщи на Беки, че й е наел камериерка, тя се засмя, сетне попита:

— И какво ще я правя тая камериерка?

След като той й обясни, Беки само отсече:

— Ти, Чарли Тръмпър, си коварен тип!

През февруари 1924 година, на месечното заседание на управителния съвет Краудър предупреди колегите си, че магазинът на Челси Терас номер едно може би ще бъде обявен за продан по-рано, отколкото са очаквали.

— Как така? — възкликна притеснен Чарли.

— Преценката ти, че Фодъргил ще издържи още най-много две години, май ще се окаже пророческа.

— Колко иска за магазина?

— Не е толкова просто.

— В смисъл?

— Фодъргил е решил да го продаде на търг, който да проведе сам.

— На търг ли? — изненада се Беки.

— Да — потвърди Краудър. — Така няма да плаща на посредници.

— Ясно. За колко според теб ще се продаде помещението? — поинтересува се подполковникът.

— Трудно е да се каже — отговори Краудър. — То е четири пъти по-голямо от всички други магазини на улицата, на пет етажа е и е по-просторно дори от кръчмата на Сид Рексол в другия край. Освен това има най-голямата витрина в Челси, разположено е на ъгъл и е с двоен вход откъм страната на Фулам Роуд. Ето защо не е тъй лесно да се определи приблизителната стойност.

— Опитай все пак да посочиш някаква цена — подкани председателят на управителния съвет.

— Щом настояваш, бих посочил сума от порядъка на две хиляди лири стерлинги, но ако и някой друг прояви интерес, цената може да скочи и до три хиляди.

— А картините в хранилището? — попита Беки. — С тях какво става, знаем ли?

— Да, продават се заедно със сградата.

— И колко струват? — полюбопитства Чарли. — Приблизително.

— Според мен тук по-полезна ще бъде преценката на госпожа Тръмпър.

— Наличната стока вече не е толкова интересна — отбеляза Беки. — Доста от най-хубавите произведения, с които Фодъргил разполагаше, се продадоха в „Сотби“, подозирам, че през миналата година още толкова са били изтъргувани в „Кристи“. Въпреки това очаквам картините, с които Фодъргил все още разполага, да се продадат на търга за около хиляда лири стерлинги.

— Значи стойността на имота и на наличната стока възлиза на около три хиляди лири — предположи Хадлоу.

— Но помещението на Челси Терас номер едно ще се продаде за много повече — намеси се отново Чарли.

— Защо?

— Защото сред хората, които ще наддават, ще бъде и госпожа Трентам.

— Откъде си толкова сигурен? — учуди се председателят.

— Нашата камериерка и досега излиза с един от лакеите й.

Останалите прихнаха, а подполковникът каза само: