Джефри Арчър - Търговецът

— Добре си го измислила — одобри Чарли и си гребна с вилицата от граха. — Но госпожа Трентам веднага ще надуши какво си наумила.

— Изключено — увери го Беки. — Ще се разбера с Фодъргил, че ще наддавам с код, който госпожа Трентам няма дори да забележи, камо ли да разчете.

— Аз обаче дали ще го разчета?

— О, да — увери го Беки. — Ще бъдеш наясно какво точно правя, когато започна да осъществявам заговора с очилата.

— Заговорът с очилата ли? Та ти дори не носиш очила.

— На търга ще нося и когато си ги сложа, ще знаеш, че още наддавам. Щом ги сваля, значи съм се отказала. И така, след като излезеш от залата, и да ме погледне някой, ще види само, че още съм с очила. Госпожа Трентам ще реши, че си си тръгнал, и според мен на драго сърце ще остави някой друг да даде по-голяма сума, стига да е сигурна, че той не представлява теб.

— Ти, госпожо Тръмпър, си истинско съкровище! — възкликна Чарли, после стана, за да вдигне чиниите. — Ами ако госпожа Трентам те види, че говориш с Фодъргил, и още по-лошо, ако се досети за знака още преди да е започнало наддаването?

— Няма как да се досети — възрази Беки. — Ще се уговоря с Фодъргил броени минути преди началото на търга. При всички положения точно тогава ти ще се появиш важно-важно в залата, при това само няколко секунди след като другите членове на управителния съвет са седнали точно зад госпожа Трентам: с малко късмет вниманието й ще бъде погълнато от ставащото наоколо и тя дори няма да ме забележи.

— Оженил съм се за умно момиче — възкликна Чарли.

— Но не го признаваше, докато учехме в началното училище на Джубилий стрийт.

В деня на търга, по време на закуската, Чарли сподели, че е много притеснен, въпреки че Беки бе удивително спокойна, особено след като Джоан пошушна на господарката си как лакеят е чул от готвачката, че госпожа Трентам е определила таван от четири хиляди лири стерлинги и се е зарекла, че ще се откаже от наддаването, ако тази сума бъде прехвърлена.

— Дали пък… — подхвана Чарли.

— Дали нарочно не е подметнала това на готвачката ли? — продължи вместо него Беки. — Възможно е. Така де, и тя е не по-малко хитра от теб. Но пак можем да я победим, стига да се придържаме към плана и да не забравяме, че възможностите и на госпожа Трентам не са неизчерпаеми.

Според обявата търгът трябваше да започне в десет сутринта. Цели двайсет минути преди това госпожа Трентам влезе в залата и се понесе царствено по пътеката между редиците. Разположи се в средата на третия ред, след което сложи дамската си чанта на единия стол, а каталога — на другия, да не би някой да седне до нея. Както се бяха уговорили, подполковникът и колегите му от управителния съвет влязоха в полупълното помещение в десет без десет и се настаниха точно зад своята противница. Поне на пръв поглед госпожа Трентам не прояви никакъв интерес към присъствието им. След пет минути се появи и Чарли. Тръгна напето по пътеката между редовете, вдигна шапка, за да поздрави своя позната, ръкува се с един редовен клиент и накрая седна в края на седмия ред. Продължи да бъбри на висок глас със съседа си за предстоящия турнир по голф, като обясни за пореден път, че не е роднина на прочутия австралийски състезател със същото име. Голямата стрелка върху старовремския часовник точно зад катедрата се плъзгаше бавно към обявения час.

Макар че залата не бе много по-голяма от хола у Дафни на Итън Скуеър, бяха успели да вместят в нея стотина стола с най-различни форми и размери. Стените бяха облепени с избеляло зелено сукно, по което още личаха следите от кукичките — на тях преди време очевидно бяха висели картините, килимът беше толкова протрит, че се виждаше дюшемето отдолу. Чарли си помисли със свито сърце, че ще му се наложи да хвърли много повече пари, отколкото бе очаквал, ако иска и помещението на Челси Терас номер едно да отговаря на високите изисквания, които той имаше към всички свои магазини.

Огледа се, видя, че в залата вече са се събрали към седемдесет души, и се запита колцина ли са дошли не да залагат, а просто да позяпат схватката между Тръмпърови и госпожа Трентам.

Представителят на задругата на търговците Сид Рексол вече се бе разположил със скръстени ръце на първия ред и се опитваше да изглежда спокоен — бе толкова дебел, че едрото му туловище едва се побираше на два стола. Чарли подозираше, че Рексол надали ще стигне и до третата сума в наддаването. След малко той зърна и госпожа Трентам, която седеше на третия ред и се бе вторачила в старовремския часовник.