Джефри Арчър - Търговецът

Продължи нататък към Трегънтър Роуд и ускори крачката. Усмихна се, когато пред него изникна малкият му дом, и понеже мислите му още бяха погълнати от подполковника и причината той да напусне фирмата, съвсем забрави, че носи под мишница картината.

Обърна се веднага щом чу писъка и как се затръшва врата — по-скоро по рефлекс, отколкото за да види какво става. Застина на място, съгледал опърпан тип, който изтичва на пътя и се стрелва право към него.

Продължи да стои като омагьосан, докато мъжът с вид на скитник се приближаваше все повече и повече. Накрая спря внезапно на две-три крачки от Чарли. Няколко мига двамата се гледаха, без да проронват и дума. Отпърво Чарли не се сети кой е четинестият дрипав човек пред него. После го позна, ала направо не повярва на очите си.

Не можеше да приеме, че брадясалият тип с опърпан шинел и износено кепе е същият мъж, когото е видял преди около пет години в Единбург.

Единственото, което го връщаше към онзи спомен, бяха трите чисти ивички върху еполетите на Трентам, очевидно останали от капитанските нашивки.

Трентам премести поглед надолу и се вторачи в картината, която Чарли носеше под мишница, после най-неочаквано му се нахвърли и му я изтръгна. Обърна се и пак хукна презглава в посоката, откъдето беше дошъл. Без да губи и миг, Чарли го подгони и започна бързо да го настига, понеже тежкият шинел, а и картината, която нападателят бе стиснал не на живот, а на смърт, му пречеха да тича.

Младежът бе само на метър от него и тъкмо понечи да му се хвърли и да го хване през кръста, когато чу втория писък. Поколеба се за миг, после си даде сметка, че отчаяният вик е долетял от неговата къща. Знаеше, че няма друг избор, освен да остави Трентам да му избяга с картината. Смени посоката и се втурна нагоре по стълбите пред номер единайсет. Нахълта в дневната, където завари готвачката и бавачката, надвесени над Беки. Тя се беше проснала на дивана и пищеше от болка.

Щом видя Чарли, очите й светнаха.

— Бебето е на път да се роди — беше единственото, което му каза.

— Вдигни я внимателно и ми помогни да я пренеса до автомобила — помоли Чарли готвачката.

Двамата изнесоха Беки от къщата и както я държаха, тръгнаха по пътеката, а бавачката изтича да им отвори вратата на автомобила и да им помогне да положат родилката на задната седалка.

Чарли се метна зад волана и изкрещя на готвачката, която вече въртеше манивелата, за да запали двигателя.

— Звъннете на сестра ми в болница „Гай“ 37 37 Голяма болница в Лондон, основана през 1721 г. от книготърговеца Томас Гай. — Б.пр. и й кажете, че сме тръгнали. Предупредете я да се готвят за спешен случай.

Двигателят се запали, готвачката се затича и се качи в автомобила, а Чарли подкара по средата на пътя, като се стараеше да не прави резки движения и да заобикаля пешеходците, велосипедите, трамваите, конете и другите автомобили. Смени скоростта и пое на юг към Темза.

Час по час се извръщаше, за да погледне жена си — дори не бе сигурен, че тя още е жива.

— Пощади живота и на двамата — изкрещя той колкото му глас държи.

Продължи по крайбрежната улица възможно най-бързо, като натискаше клаксона и току подвикваше на хората, които вървяха нехайно към отсрещния тротоар и дори не подозираха за терзанията му. Докато минаваше по Съдърк Бридж, за пръв път чу как Беки стене.

— Ей сега ще бъдем там, скъпа — обещай Чарли. — Изтърпи още малко.

След моста зави по първата улица вляво и продължи нататък със същата скорост, докато пред тях не изникна металната порта на болница „Гай“. Чарли влезе в двора, заобиколи кръглата леха с цветя и зърна Грейс и двама мъже в дълги бели престилки, които чакаха с носилка, сложена отстрани. Младежът спря точно пред тях, още малко и да им премаже пръстите на краката.

Двамата мъже изнесоха внимателно Беки от автомобила и я положиха върху носилката, после я качиха по рампата в болницата. Чарли изскочи от колата и тръгна до носилката: докато се качваха по стълбите, държеше Беки за ръката, а Грейс притичваше до него и му обясняваше, че господин Армитидж, завеждащ акушеро-гинекологичното отделение, ги чака в операционната на първия етаж.

Докато Чарли стигне вратата на операционната, вече бяха вкарали Беки вътре. Оставиха го сам в коридора. Той заснова напред-назад, без да забелязва хората, които профучаваха покрай него и си вършеха работата.

След няколко минути Грейс излезе и се зае да го убеждава, че господин Армитидж е овладял положението и Беки не може да бъде в по-добри ръце. Очакваше се детето да се роди всеки момент. Грейс стисна ръката на брат си и пак влезе в операционната. Чарли продължи да кръстосва — мислеше само за едно, за жена си и за първата им рожба, Трентам вече се бе превърнал в размазано петно. Молеше се за момче, Томи, което да бъде братче на Даниъл и което някой ден може би да поеме търговско дружество „Тръмпър“. Молеше се и Беки да не се мъчи много, докато ражда техния син. Вървеше напред-назад по коридора със зелени стени, осъзнал за кой ли път, че обича неописуемо жена си.