Джефри Арчър - Търговецът

— Добре че момичетата ни оставиха сами — отбеляза Пърси. — Вероятно трябва да поговорим за нещо не дотам приятно.

Чарли издиша дима от първата в живота си пура и се запита какво ли е да се мъчиш така всеки божи ден.

— Докато бяхме с Дафни в Индия — продължи домакинът, — срещнахме случайно онзи негодник Трентам. — Чарли се задави с дима, но наостри уши, когато Пърси започна да му описва разговора, който е провел с Трентам. — Заканата му, че „няма да остави тая работа току-така“, може да не доведе до нищо, Дафни обаче е на мнение, че трябва да си наясно с положението.

— Но какво бих могъл да направя! — възкликна другият мъж и тръсна в сребърния пепелник дългото стълбче пепел точно преди тя да е паднала на земята.

— Подозирам, че не можеш да направиш много — съгласи се Пърси. — Но все пак помни, че който е предупреден, е въоръжен. Трентам трябва да се прибере всеки момент в Англия, майка му разправя на всеки срещнат, че на сина й са му предложили много добра работа в Сити, затова той бил жертвал кариерата си във войската. Съмнявам се някой да й вярва, пък и повечето свестни хора са на мнение, че Сити не е място за типове като Трентам.

— Как мислиш, да кажа ли на Беки?

— Недей — отвърна другият мъж. — Всъщност и аз не съм споменавал пред Дафни, че съм срещнал още веднъж Трентам в офицерския клуб. Защо да притесняваш Беки с излишни подробности? От разговора си с нея тази вечер разбрах, че и бездруго се е нагърбила със сто неща.

— Да не говорим пък, че й предстои да ражда — допълни Чарли.

— Точно така — съгласи се домакинът. — Засега не я занимавай с това. Дали да не отидем при дамите?

Докато пиеха бренди в поредното помещение, пълно с предци, включително с малък маслен портрет на Чарли Красавеца 36 36 Един от прякорите на принц Чарлс Стюарт (1720 — 1788). — Б.пр. , Беки слушаше как Дафни описва американците: били големи симпатяги, но си били и доста смотани, африканците пък били пълна скръб. Но най-загубени й се сторили индийците, например онзи дядка, дето ходел на заседания на правителството, омотан в покривка за маса.

— За кого говориш, да не би за Ганди? — попита Чарли, който сега пафкаше по-самоуверено с пурата. — Лично аз го смятам за твърде интересен.

Докато се връщаха на Гилстън Роуд, Беки не млъкна — бързаше да сподели клюките, които бе чула от Дафни. Чарли разбра, че двете жени не са зачекнали темата за Трентам и за заплахата, която той би могъл да представлява.

През нощта спа неспокойно — отчасти заради многото храна и алкохол, които бе погълнал, но главно защото мислите му прескачаха от подполковника, кой знае защо, решил да напусне фирмата, към Трентам, който всеки момент щеше да се върне в Англия.

В четири часа стана, облече набързо най-старите си дрехи и се отправи към тържището, нещо, което и досега се стараеше да прави поне веднъж в седмицата, доскоро убеден, че в „Тръмпър“ няма човек, който да познава „Ковънт Гардън“ по-добре от него — неотдавна обаче се бе натъкнал на пазара на търговец — Нед Денинг, който успя да му пробута две-три щайги презряло авокадо, а след ден някак го предума да купи щайга портокали, които изобщо не му трябваха. На третия ден Чарли реши да стане много рано и да прави, да струва, но да отстрани веднъж завинаги този човек от тържището.

Следващия понеделник Нед Денинг вече работеше във фирма „Тръмпър“ като първи управител на бакалията.

Тази заран Чарли намери добра стока, с която да зареди магазините на номера сто трийсет и едно и сто четирийсет и седем, а след час Боб Мейкинс дойде с новия пикап, за да ги върне с Нед на Челси Терас.

След като пристигнаха в магазина за плодове и зеленчуци, Чарли помогна да разтоварят и да подредят стоката, сетне, малко след седем, се прибра вкъщи за закуска. Реши, че още е раничко да звъни по телефона на подполковника.

Готвачката му донесе яйца с бекон, които той подели с Даниъл и бавачката. Беки не слезе за закуска — още не се бе възстановила от последиците на обилната вечеря у Дафни.

Докато се хранеха, Чарли почти през цялото време отговаряше с радост на безкрайните, несвързани помежду си въпроси на Даниъл, докато бавачката не грабна малчугана и въпреки че той се задърпа, не го качи в детската стая. Чарли махна капачето на красивия старовремски джобен часовник. Беше осем без нещо, но той вече не издържаше, затова отиде в антрето, вдигна слушалката на телефона и помоли телефонистката да го свърже с Кенсингтън 1729.

— Търся подполковника — рече младежът след малко.