Джефри Арчър - Търговецът

Сал ме укоряваше, че допускам Грейс да е много по-редовна с писмата. Добавяше, че не съм могъл да се оправдавам с прекалена заетост, понеже Грейс имала още по-малко време и от мен, все пак беше главна сестра в лондонска университетска болница. След като Беки прочете писмото и кимна в знак на съгласие, започнах да се старая повече и през следващите няколко месеца да пиша по-често.

Кити наминаваше редовно през Челси Терас, но колкото да изврънка от мен още и още пари — всеки път сумите, които искаше, ставаха все по-големи. Сестра ми обаче внимаваше Беки да не е наблизо. Колкото и нахална да бе, успявах да й дам пари.

Умолявах я да си намери работа, дори й предложих да я назнача при мен, тя обаче ми обясни, че просто не й понасяло да работи. Разговорите ни всъщност продължаваха броени минути, защото веднага щом си получеше парите, Кити бързаше да си тръгне. Давах си сметка, че магазините ми стават все повече и заради това ще ми бъде все по-трудно да убедя сестра си най-после да се погрижи за себе си, а след като ние с Беки се нанесохме в новата къща на Гилстън Роуд, Кити дори зачести с посещенията.

Въпреки усилията на Сид Рексол да попречи на желанието ми да се опитам да купя всеки магазин наоколо, обявен за продан — още преди да се натъкна на наистина сериозна съпротива, успях да се сдобия с още седем — сега бях отправил поглед към номера от двайсет и пети до деветдесет и девети: жилищни сгради, които смятах да имам още преди Рексол да е усетил какво съм намислил, да не говорим пък за мечтата ми някой ден да притежавам номер едно на Челси Терас, който заради разположението си оставаше жизненоважен в дългосрочните ми намерения да изкупя всички магазини по улицата.

През 1922 година всичко вървеше по вода и аз вече чаках с нетърпение Дафни да се прибере от медения си месец, за да й разкажа какво съм постигнал в нейно отсъствие.

През седмицата, когато се върна в Англия, Дафни ни покани с Беки на вечеря в новия си дом на Итън Скуеър. Изгарях от желание да чуя всички новини, знаех и че тя ще се зарадва много, задето вече притежаваме осем магазина, нова къща на Гилстън Роуд и всеки момент ще добавим към имуществото си цяло каре с жилищни сгради. Бях наясно обаче кой ще бъде първият й въпрос, след като прекрачим нейния праг, и вече бях готов с отговора: „Ще ми трябват още десет години, докато изкупя всички магазини, стига да ми обещаеш, че няма да има потопи, епидемии от чума или войни“.

Тъкмо преди да тръгнем с Беки за вечерята у нашите приятели, в пощенската кутия на Гилстън Роуд номер единайсет се получи писмо.

То падна върху изтривалката, но дори отдалеч познах дръзкия почерк. Разкъсах плика и зачетох какво ми е написал подполковникът. Изведнъж ми призля — не проумявах защо ни в клин, ни в ръкав се оттегля от търговското ни дружество.

Чарли продължи да стои сам в антрето. Реши да не казва на Беки за писмото на подполковника, докато не се приберат от вечерята у Дафни. Жена му отдавна чакаше да се види със своята приятелка и той не искаше да й съсипва вечерта.

— Добре ли си, скъпи? — попита Беки, след като слезе от горния етаж. — Виждаш ми се пребледнял.

— Добре съм, добре съм — отвърна мъжът й и пъхна припряно писмото във вътрешния си джоб. — Хайде да тръгваме, че ще закъснеем. — Погледна жена си и видя, че тя си е облякла розовата рокля с голямата джувка отпред. Спомни си, че й е помогнал да я избере. — Ослепителна си — похвали я той. — Дафни ще позеленее от завист, когато ти види роклята.

— И ти не изглеждаш зле.

— Облека ли фрак, имам чувството, че съм оберкелнер от „Риц“ — призна си Чарли, докато Беки му оправяше бялата папийонка.

— Откъде знаеш как изглеждат оберкелнерите в „Риц“, след като не си стъпвал там? — засмя се тя.

— Този път поне ми го ушиха в моята шивачница — каза Чарли и й отвори вратата.

— А плати ли го?

Докато пътуваха с автомобила към Итън Скуеър, Чарли почти не чуваше какво бъбри Беки и се опитваше да проумее защо подполковникът се оттегля от търговското дружество точно когато нещата като че ли са потръгнали добре.

— И какво според теб трябва да направя? — попита Беки.

— Каквото смяташ за добре — отвърна той.

— Откакто сме излезли от нас, ти, Чарли Тръмпър, изобщо не ме слушаш. А като си помисля, че сме женени от две години!

— Извинявай — рече мъжът й, след което спря точно зад „Силвър Гоуст“ 35 35 Модел на ролс-ройс, произвеждан от 1906 до 1927 г. Букв. „Сребърен призрак“ (англ.). — Б.пр. , оставен пред Итън Скуеър номер четиринайсет. — Нямам нищо против да живея тук — добави Чарли, докато отваряше вратата на жена си.