Кандис Бушнел - Лятото и градът

— Трябва да му се обадиш! — бе отсякла тя.

— Ами… не знам. — Не ми се щеше да го превръщам в голяма работа.

Обаче от мисълта за Бърнард ми бяха омекнали краката, което продължи дотогава, докато не се появи хазяйката, за да се скара, че говорим.

Сега поглеждам дяволито към Лил и подхвърлям:

— Хей, как мислиш? Дали Пеги ходи на кастингите си в този гумен костюм? Представяш ли си как вони само?!

Лил се ухилва, но пояснява:

— Твърди, че е член на някакъв фитнес клуб — „Лусил Робъртс“. И че там имало душове, където се къпе. Сигурно затова е толкова луда. Обикаля града, за да се поти и да се къпе.

Тук вече не издържаме и се заливаме в бурен смях.

Червенокосото момиче се оказа право — няма начин да не я позная.

Невъзможно е да не я забележи човек. Застанала е на тротоара пред „Сакс“ и държи в ръка огромен лозунг, от едната страна на който пише: „Долу порнографията!“, а от другата: „Порнографията е експлоатация на жените!“ Зад нея се вижда масичка, покрита с недвусмислени снимки от порно списания. А самата тя крещи:

— Жени, събудете се! Кажете НЕ на порнографията!

Когато ме вижда, ме подканя:

— Искате ли да се подпишете под петицията срещу порнографията?

Тъкмо се каня да й обясня коя съм, когато някаква непозната ме прекъсва.

— О, я се пръждосвай оттук! — промърморва, докато ни заобикаля. — Някои хора си имат по-важна работа, отколкото да се бъркат в сексуалния живот на другите!

— Хей! — провиква се червенокосото момиче. — Чух ви! И никак не ми харесва онова, което казахте!

— И? — завърта се на пети жената.

— Вие какво знаете за моя сексуален живот? — провиква се червенокосата. Косата й е подстригана късо, като на момче, и боядисана в доматено червено. Облечена е с работен гащеризон, под който се вижда опърпана лилава тениска, а на краката си има тежки кубинки.

— Миличка, няма нужда да знам! Повече от ясно е, че нямаш такъв! — подхилва се жената.

— Така ли? Е, може и да не правя толкова често секс, колкото вас, обаче вие пък сте жертва на системата! Позволили сте патриархалното общество да ви промие мозъка!

— Сексът продава — изтъква жената.

— Но за сметка на жените! — контрира момичето.

— Глупости! Замисляла ли си се някога, че някои жени наистина харесват секса?

— И?! — облещва се срещу нея момичето.

Аз се възползвам от възцарилата се напрегната тишина между тях и се представям:

— Аз съм Кари Брадшоу. Обадихте ми се. Казахте, че сте намерили чантата ми?

— Ти ли си Кари Брадшоу? — оглежда ме разочаровано тя. — И какво правиш тогава с нея? — Посочва с палец по посока на жената.

— Изобщо не я познавам. Ако може просто да ми дадете чантата…

— Вземай я и се махай! — отсича нетърпеливо момичето. Вдига раницата си, вади оттам моята чанта „Кари“ и ми я връчва.

— Много благодаря! — изричам усмихнато. — Ако някога мога да направя нещо за…

— Не, няма нужда! За мен бе удоволствие — отвръща гордо червенокосата. После веднага вдига лозунга си, препречва пътя на възрастна жена с перли на врата и пита: — Бихте ли желали да се подпишете под петиция против порнографията?

— Не, благодаря ви, скъпа — усмихва се старицата. — Пък и какъв е смисълът?

Червенокосото момиче увесва нос.

— Хей! — възкликвам внезапно. — Аз ще се подпиша под вашата петиция!

— Благодаря — кима мрачно тя и ми подава химикалка.

Надрасквам името си и поемам по Пето авеню. Лавирам между тълпите, питайки се какво ли би си помислила майка ми, ако знаеше, че съм в Ню Йорк. А може би тя непрекъснато бди над мен и именно тя е накарала странното червенокосо момиче да намери чантата ми. Майка ми също беше заклета феминистка. Така че, ако не друго, поне би се гордяла с мен, че съм се подписала под петицията.

— Най-сетне! — провиква се Лил, когато ме вижда. — Вече започвах да се страхувам, че ще закъснееш!

— Няма — изричам задъхано, приближавайки се до нея на тротоара пред колежа „Ню Скул“ Пътят дотук се бе оказал много по-дълъг, отколкото си мислех, и сега краката ми ме болят зверски. Но пък имаше и полезна страна — видях какви ли не неща: пързалката в „Рокфелер Сентър“, Обществената библиотека на Ню Йорк, „Лорд енд Тейлър“ И нещо, наречено „Страната на играчките“. — Върнах си чантата! — допълвам и я вдигам гордо.

— Кари е била обрана още през първия си час в Ню Йорк — пояснява Лил на някакво готино момче с яркосини очи и чуплива черна коса.

— Това е нищо — свива рамене той. — Още на втората вечер, след като пристигнах, счупиха колата ми. Разбиха прозореца и откраднаха радиото.