Дот Хатчисон - Лятото на ангелите

Имало едно време момиченце, което се страхувало от мрака.

Глупава работа и дори то си го знаело. В мрака няма нищо, способно да те нарани, което да го няма и на светло. Просто тогава не виждаш опасността.

Може би именно това мразеше тя, тази слепота и безпомощност.

Вечно безпомощна .

Но в тъмното всичко се влошава, нали? Хората винаги са по-откровени, когато никой не ги вижда.

На светло майка й само въздишаше и подсмърчаше тъжно, примигваше, за да прогони сълзите, но в тъмното риданията й оживяваха, бягаха от спалнята й и с течението се криеха по ъглите на къщата, където виеха на всеослушание. Понякога след тях се промъкваха и писъците, но дори в тъмното майка й рядко се осмеляваше да даде свобода на страха и…

Баща й…

На светло баща й винаги съжаляваше, все се извиняваше на двете с майка й.

„Съжалявам, миличко, не исках да стане така.“ „Извинявай, скъпа, просто си изтървах нервите. “

„Виж какво ме накара да направя, слънчице, прощавай.“

„Съжалявам, бебче, но е за твое добро. “

Всяко ощипване и удар, всеки шамар и ритник, всяка ругатня и обида — той все съжаляваше за тях. Но съжалението беше само за на светло.

В тъмното той беше Тате, изцяло и откровено без задръжки.

И може би момиченцето не изглупяваше чак толкова, понеже не беше ли всъщност наистина умно да се боиш от реалните неща? Ако се страхуваш от нещо на светло, не е ли разумна идея още повече да се страхуваш от него в тъмното?

Пътищата около Вашингтон рядко притихват по което и да е време на деня, но малко след полунощ в горещия летен четвъртък движението по Междущатска магистрала 66 е оскъдно, особено след като преминеш Шантили. Шевон седи до мен в колата и не спира да бърбори за джаз клуба, откъдето току-що си тръгнахме, за певицата, която специално отидохме да видим и колко е чудесна, а аз кимам и хъмкам в паузите. Джазът не ми е съвсем по вкуса — предпочитанията ми клонят към по-стабилния ритъм — но Шевон го обича и планирах вечерта като извинение, задето напоследък ми се наложи да отменям няколко срещи с нея заради работа. Майките — последният ми чифт приемни родители — все повтаряха, че връзките изискват съзнателно усилие. По онова време просто не осъзнавах колко много усилия са имали предвид.

Работата ми не подпомага предварителното уреждането на срещи, но се старая. Шевон също е агент във ФБР и теоретично би трябвало да разбира ограниченията на номадския ни живот, но тя работи като преводач в „Контратероризъм“ — на бюро от понеделник до петък и от осем до четири и половина; невинаги си дава сметка, че длъжността ми в „Престъпления срещу деца“ няма нищо общо с този график. През последните шест месеца връзката ни е доста нестабилна. Щом това прави Шевон щастлива, все мога да издържа една вечер с музика, която не ме интересува.

Неспирният словесен поток на приятелката ми се измества към работна тематика и хъмкането ми става малко по-разсеяно. През цялото време си говорим за нейната работа — не обсъждаме подробности за преводите й, но тя ми разказва за колегите си, за крайните срокове, като цяло все подробности, които няма да накарат „Вътрешни разследвания“ да души за пробиви в сигурността — но никога не говорим за моите случаи. Шевон не желае да слуша за ужасиите, които хората причиняват на децата, нито за ужасните типове, които правят такива гадости. Свободна съм да говоря за колегите си, за шефа на екипа ни и семейството му, но тя се изнервя дори ако спомена шегичките, които си устройваме в службата, докато папките по бюрата ни са пълни с кошмари.

През последните три години съм свикнала с тази неравнопоставеност в отношенията ни, но не мога да си затворя очите за нея.

— Мерседес!

При това внезапно повишаване на тона се вкопчвам и обхождам с поглед тъмното шосе пред нас, но съм твърде добре тренирана, за да позволя колата да кривне заради стряскането ми.

— Какво? Има ли нещо?

— Слушаше ли ме изобщо? — пита недоволно Шевон, вече без да повишава глас.

Честно казано — не, но нямам намерение да си призная.

— Шефовете ти са нагли задници, които не биха различили пущу от фарси, ако ще животът им да зависи от това, и трябва или да ти се махнат от главата, или да се научат сами да си превеждат.