Дэн Симмонс - Лятото на страха

Една от малкото задължителни за прочит книги. Изпитвам страхопочитание към Дан Симънс.

Стивън Кинг

Ако харесвате „То" и „Тялото" на Кинг, ще бъдете очаровани и от „Лятото на страха".

Роки Маунтин Нюз

Една от най-добрите книги в жанра.

Къркъс Ривюс

Изключително зловеща и плашеща история, която не ти дава мира до последната страница.

— „Далас Таймс Хералд“

Впечатляваща книга… комбинация от изящна проза и съспенс, заради която Дан Симънс заслужава място до автори като Кинг и Кунц.

— „Денвър Пост“

Можем само да гадаем какво ще прави Симънс сега, когато вече ни показа, че е способен да пише като най-добрите автори на хорър и научна фантастика.

— „Филаделфия Инкуайърър“

Книгата „Лятото на страха“ се нарежда до най-добрите творби на Кинг и Строб в съвременния хорър жанр… Това е един въздействащ роман, който не разчита само на кръв, за да ни уплаши, и същевременно е добре написан, без банални стилистични трикове… Дан Симънс е писател, който не само дава големи обещания, но и ги спазва.

— „Сиатъл Пост Интелидженсър“

Смразяващи кръвта сценарии… истинската сила на Симънс се крие в невероятната му способност да предаде онези първични страхове, които всяко дете познава, а всеки родител отрича — чудовището под леглото, мракът в килера, нечовешкото лице на прозореца… Ако се плашите лесно, не си купувайте тази книга.

— „Лос Анджелес Дейли Нюз“

Една от най-добрите книги в жанра.

— „Къркъс Ривюс“

Изключително зловеща хорър история за група момчета, преследвани от древно зло.

— „Пъблишърс Уийкли“

Симънс е носител на няколко награди за научна фантастика и хорър и се нарежда до най-добрите, които жанрът може да предложи… Децата в романа са като истински и въздействат със своята смелост.

— „Лайбръри Джърнъл“

Дан Симънс е изключително талантлив писател, който заема една тема от Стивън Кинг и я доразвива… като през цялото време ни държи в напрежение.

— „Локус“.

Един от най-добрите свръхестествени романи… „Лятото на страха“ отбелязва раждането на един велик хорър писател.

— „Флинт Джърнъл“

Много неща могат да ни изплашат в нощта. .. Това е една от онези истории, които карат читателя да заключи вратата си и да наднича под леглото, когато и героите в книгата го правят.

— „Окала Стар-Банър“

За онези от нас, за които добрата литература е всичко, името Дан Симънс има голяма тежест.

— Харлан Елисън

Симънс не е просто добър, той е невероятен.

— „Айзък Азимовс Сайънс Фикшън Мегазин“

Завладяващ писател.

— Ф. Пол Уилсън, автор на „Пазителят на меча“

и поредицата „Майстор Джак“

Откакто романът „Лятото на страха“ излезе през 1991 година, получавам повече писма, имейли и коментари за него, отколкото за която и да било друга моя книга (с изключение може би на „Хиперион“). Най-удивителното е, че те идват от цял свят и са предимно от хора на моята възраст, които помнят какво е било детството през лятото на 1960-годината, в която се развива действието в романа. Тези хора споделят развълнувано с мен, че са били волни като хлапетата в книгата, а после изразяват разочарованието си, че техните деца и внуци не разполагат с подобна свобода. Аз пък не спирам да се чудя как е възможно някой, израснал във Франция, Русия, Япония или Израел — все места, от които получавам писма, — да е имал детство като това на моите герои, живеещи в провинциална Америка през 1960 година.

„Лятото на страха“ прилича на хорър роман, но всъщност е история, която възхвалява тайните и загадките на детството. Както и приказка за един детски свят, който сме изгубили или сме на път да изгубим. Вероятно затова се приема радушно от толкова много хора.

Но какви са другите общи неща, които карат хора от цял свят да се разпознават в Майк, Дейл, Лорънс (Не-ме-наричайте-Лари), Кевин, Харлън, Корди и останалите деца от „Лятото на страха“?

Смятам, че отговорът на загадката се крие в свободата, с която разполагат децата през 1960 година — свободата да живеят в измислени от тях светове… да бъдат деца в една активна материална вселена, която се различава от тази на родителите им и на другите възрастни, но все пак се намира в реалния свят — в прекрасния, реален детски свят, който според мен се е изгубил през двадесет и първи век.